1 Летописи 29

1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

Naʻe pehē foki ʻe Tevita ko e tuʻi ki he fakataha kotoa pē, “ʻOku kei talavou mo vaivai pe ʻa Solomone ko hoku foha, ʻaia pe tokotaha kuo fili ʻe he ʻOtua, he ʻoku lahi ʻae ngāue: he ʻoku ʻikai mā ha tangata ʻae fale lahi, ka kia Sihova ko e ʻOtua.

2 Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, желязото за железните вещи, и дърветата за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

Pea ko eni kuo u fai tokonaki ʻeau ʻaki ʻa hoku mālohi kātoa, maʻae fale ʻo hoku ʻOtua, ʻae koula ki he meʻa koula, mo e siliva ki he meʻa siliva, mo e palasa ki he meʻa palasa, mo e ukamea ki he meʻa ukamea, mo e taʻanga ki he ngaahi meʻa ʻakau; mo e maka ko e ʻonike ke fonofono ʻaki, mo e ngaahi maka ngingila mo lanu kehekehe, mo e faʻahinga maka mahuʻinga kotoa pē, pea mo e maka hinehina, ko e meʻa lahi.

3 При това, понеже утвърдиха сърцето към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

Pea koeʻuhi foki kuo u tukupau ʻa ʻeku ʻofa ki he fale ʻa hoku ʻOtua, ko ia kuo u ʻatu mei heʻeku koloa totonu ʻaʻaku, ʻae koula mo e siliva, ʻaia kuo u ʻatu maʻae fale ʻo hoku ʻOtua, ko e fakalahi ʻataʻatā pe ki he meʻa kotoa pē ʻaia kuo u tokonaki ki he fale māʻoniʻoni,

4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

‌ʻIo, ʻae taleniti koula ʻe tolu afe, ʻoe koula mei Ofeli, mo e taleniti siliva maʻae fitu afe, ke ʻaofi ʻaki ʻae ngaahi holisi ʻoe fale:

5 златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

Ko e koula ki he meʻa koula, mo e siliva ki he meʻa siliva, pea ki he ngaahi ngāue kehekehe ʻe fai ʻe he nima ʻoe kau tufunga. Pea ko hai ha taha ʻoku fie fakafonu hono nima ke ngāue kia Sihova he ʻaho ni?”

6 Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

Pea naʻe toki ʻatu meʻa ʻi he fiefie fai ʻe he kau tuʻukimuʻa ʻi he kau mātuʻa mo e houʻeiki ʻoe ngaahi faʻahinga ʻo ʻIsileli, pea mo e ngaahi ʻeiki naʻe pule ki he ngaahi toko afe mo e ngaahi teau, pea mo kinautolu naʻe pule ki he ngāue ʻae tuʻi.

7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

Pea [naʻa nau ]foaki maʻae ngāue ʻi he fale ʻoe ʻOtua ko e koula, ko e taleniti ʻe nima afe, mo e konga kehe ʻe taha mano, pea ko e siliva ko e taleniti ʻe taha mano, pea mo e taleniti ʻe taha mano ma valu afe ʻoe palasa, pea mo e taleniti ʻe taha kilu ʻoe ukamea.

8 И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

Pea ko kinautolu naʻe maʻu ʻae ngaahi maka mahuʻinga naʻa nau foaki ia ki he koloa ʻoe fale ʻo Sihova ʻi he nima ʻo Sehieli ko e tangata Kesoni.

9 Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цялото сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

Pea naʻe toki fiefia ai ʻae kakai, koeʻuhi naʻa nau ʻatu ʻi he fiefie fai, pea ʻi he loto angatonu naʻa nau ʻatu loto lelei pe kia Sihova: pea naʻe fiefia foki ʻa Tevita ko e tuʻi ʻi he fiefia lahi.

10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.

Ko ia naʻe fakafetaʻi ʻe Tevita kia Sihova ʻi he ʻao ʻoe fakataha kātoa: pea naʻe pehē ʻe Tevita, “Fakafetaʻi kiate koe, ʻE Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli ko ʻemau tamai, ke taʻengata pea taʻengata.

11 Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.

‌ʻOku ʻoʻou, ʻE Sihova, ʻae māʻolunga, mo e mālohi, mo e nāunau, mo e ikuna, pea mo e māfimafi: he ʻoku [ʻoʻou ]ʻae meʻa kotoa pē ʻoku ʻi he langi pea mo e māmani: ʻoku ʻoʻou ʻae puleʻanga, ʻE Sihova, pea ʻoku hiki hake koe ko e ʻulu ki he meʻa kotoa pē.

12 Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е магъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

‌ʻOku meiate koe ʻae koloa mo e ongoongolahi, pea ʻoku ke pule koe ki he meʻa kotoa pē; pea ʻoku ʻi ho nima ʻae mālohi mo e mafai; pea ʻoku ʻi ho nima ʻoʻou ʻae faʻa hakeakiʻi, mo e foaki ʻoe mālohi ki he meʻa kotoa pē.

13 Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

Ko ia foki, ʻa homau ʻOtua, ʻoku mau fakafetaʻi kiate koe, mo fakaongoongolelei ʻa ho huafa nāunauʻia.

14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето славно име.

Ka ko hai au, pea ko hai ʻa hoku kakai, ke pehē ke mau faʻa ʻatu meʻa pehē ni ʻi he fiefie fai? He ʻoku meiate koe ʻae meʻa kotoa pē, pea kuo mau ʻatu pe kiate koe mei he meʻa ʻoku ʻoʻou.

15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

He ko e kau muli ʻakimautolu ʻi ho ʻao, mo e kau ʻāunofo, ʻo hangē ko ʻemau ngaahi tamai kotoa pē: ʻoku tatau mo e ata ʻa homau ngaahi ʻaho ʻi he māmani, pea ʻoku ʻikai ha nofo maʻu.

16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

‌ʻE Sihova ko homau ʻOtua, ko e koloa kotoa pē kuo mau tokonaki ke langa ʻaki ha fale kiate koe maʻa ho huafa māʻoniʻoni, ʻoku mei ho nima ʻoʻou, pea ʻoku ʻoʻou kotoa pē.

17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

‌ʻOku ou ʻilo foki, ʻe hoku ʻOtua, ʻoku ke ʻahiʻahiʻi ʻe koe ʻae loto, pea ʻoku ke finangalo lelei ki he angatotonu. Ka ko au, ʻi he angatonu ʻo hoku loto kuo u ʻatu fiefie fai ʻae ngaahi meʻa ni kotoa pē: pea kuo u mamata fiefia ʻeni ki hoʻo kakai, ʻa ʻeni kuo fakataha ni, mo ʻenau ʻatu meʻa kiate koe ʻi he fiefie fai.

18 Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

‌ʻE Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻEpalahame, mo ʻAisake, pea mo ʻIsileli, ko ʻemau ngaahi tamai, ke ke tuku maʻu eni ki he filioʻi mo e fakakaukau ʻoe loto ʻo hoʻo kakai ke taʻengata, pea ke teuteu ʻa honau loto kiate koe:

19 и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

Pea ke foaki kia Solomone ko hoku foha ha loto haohaoa, ke ne tokanga ki hoʻo ngaahi fekau, mo hoʻo ngaahi fakamoʻoni, mo hoʻo ngaahi fono, pea ke fai ia kotoa pē, pea ke langa ʻae fale lahi ʻaia kuo u fai tokonaki ki ai.”

20 Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.

Pea naʻe pehē ʻe Tevita ki he fakataha kātoa, “Ko eni mou fakafetaʻi kia Sihova ko homou ʻOtua.” Pea naʻe fakafetaʻi ʻe he fakataha kātoa kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻenau ngaahi tamai, pea naʻe punou hifo honau ʻulu, mo nau hū kia Sihova, pea mo e tuʻi.

21 И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

Pea naʻa nau ʻatu ʻae ngaahi feilaulau kia Sihova, mo nau ʻatu ʻae ngaahi feilaulau tutu kia Sihova, ʻi he ʻaho naʻe feholoi mo e ʻaho ko ia, ʻio, ko e fanga pulu ʻe taha afe, mo e fanga sipitangata ʻe taha afe, mo e fanga lami ʻe taha afe, fakataha mo ʻenau ngaahi feilaulau meʻainu, pea mo e ngaahi feilaulau lahi ʻaupito maʻa ʻIsileli kātoa:

22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Соломона за свещеник.

Pea naʻa nau kai mo inu ʻi he ʻao ʻo Sihova ʻi he ʻaho ko ia ʻi he fiefia lahi. Pea naʻa nau fakanofo ʻa Solomone ko e foha ʻo Tevita ke tuʻi ko hono liunga ua, mo nau pani ia ʻaki ʻae lolo kia Sihova ke hoko ko e pule lahi, pea ke taulaʻeiki ʻa Satoki.

23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

Pea naʻe toki nofo ʻa Solomone ki he nofoʻa fakatuʻi ʻo Sihova ko e tuʻi ko e fetongi ʻo ʻene tamai ko Tevita, pea naʻa ne monūʻia; pea naʻe talangofua ʻa ʻIsileli kātoa kiate ia.

24 Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

Pea naʻe anganofo kia Solomone ko e tuʻi ʻae houʻeiki kotoa pē, mo e kau tangata mālohi, pea mo e ngaahi foha kotoa pē foki ʻoe tuʻi ko Tevita.

25 И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

Pea naʻe fakahikihiki lahi ʻaupito ʻa Solomone ʻe Sihova ʻi he ʻao ʻo ʻIsileli kātoa, pea ne tuku kiate ia ʻae ngaahi meʻa fakatuʻi naʻe teʻeki ke tuku ki ha tuʻi naʻe muʻa ʻiate ia ʻi ʻIsileli.

26 Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

Naʻe pehē ʻae pule ʻa Tevita ko e foha ʻo Sese ki ʻIsileli kātoa.

27 И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години7 седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.

Pea ko e kuonga naʻa ne pule ai ki ʻIsileli, ko e taʻu ʻe fāngofulu; naʻa ne pule ʻi Hepeloni ʻi he taʻu ʻe fitu, pea naʻa ne pule ʻi Selūsalema ʻi he taʻu ʻe tolungofulu ma tolu.

28 И умря в честите старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

Pea naʻa ne pekia ʻi heʻene hoko ʻo motuʻa lelei, kuo lahi hono ʻaho, mo ne koloaʻia, mo ongoongolelei: pea naʻe fetongi ia ʻi he pule ʻe hono foha ko Solomone.

29 А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

Pea ko eni ko e ngaahi ngāue ʻa Tevita, mei he kamataʻanga ʻo aʻu ki mui, vakai, kuo tohi ia ʻi he tohi ʻa Samuela ko e tangata kikite, pea ʻi he tohi ʻa Natani ko e palōfita, pea ʻi he tohi ʻa Kata ko e tangata kikite,

30 с всичките събития на царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на околните страни.

‌ʻA ʻene pule kotoa pē, mo ʻene mālohi, mo e ngaahi meʻa naʻe fai kiate ia ʻi hono kuonga, pea ki ʻIsileli foki, pea ki he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻoe ngaahi fonua.