1 Летописи 21
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
Pea naʻe tuʻu hake ʻa Sētane ke fakakoviʻi ʻa ʻIsileli, pea naʻa ne fakalotoʻi ʻa Tevita ke ne lau hono tokolahi ʻo ʻIsileli.
2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.
Pea naʻe pehē ʻe Tevita kia Soape, pea ki he ngaahi ʻeiki pule ki he kakai, Mou ʻalu ʻo lau hake ʻa ʻIsileli ʻo fai mei Peasipa ʻo aʻu atu ki Tani, pea ʻomi kiate au ʻa hono lau, koeʻuhi ke u ʻilo ai.
3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?
Pea naʻe tali ange ʻe Soape, Ke ngaohi ʻe Sihova ʻa hono kakai ke nau liunga teau hake ʻakinautolu ʻi honau tokolahi ko eni: ka ko eni, “ʻe hoku ʻeiki ko e tuʻi ʻikai ko e kau tamaioʻeiki ʻakinautolu kotoa pē, ʻa hoku ʻeiki?” Pea ka kuo pehē, “Ko e hā ʻa hono ʻuhinga ʻoe fie fai ʻae meʻa ni ʻe hoku ʻeiki? Ko e hā ʻoku ne fie hoko ai ko e fakahala ki ʻIsileli?”
4 Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.
Ka neongo ia naʻe mālohi hake kia Soape ʻae folofola ʻae tuʻi. Ko ia naʻe ʻalu ai ʻa Soape, mo ne ʻosiki ʻae potu kotoa pē ʻi ʻIsileli, mo ne haʻu ki Selūsalema.
5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
Pea naʻe ʻange ʻe Soape ʻae lau ʻa hono toko fiha ʻoe kakai kia Tevita. Pea ko e kātoa ʻo ʻIsileli ko e kau tangata naʻe toʻo heletā, ko e tokotaha miliona mo e tokotaha kilu: pea ko e kakai ʻi Siuta naʻe toʻo heletā naʻe toko fā kilu mo e toko fitu mano.
6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.
Ka naʻe ʻikai ke lau ai ʻakinautolu ʻo Livai pe ko Penisimani: he naʻe kovi lahi ʻaupito kia Soape ʻae lea ʻae tuʻi.
7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.
Pea naʻe houhau ʻae ʻOtua koeʻuhi ko e meʻa ni; pea ko ia naʻa ne teʻia ai ʻa ʻIsileli.
8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
Pea naʻe pehē ai ʻe Tevita ki he ʻOtua, “Kuo u fai angahala ʻo lahi, koeʻuhi ko ʻeku fai ʻae meʻa ni: ka ko eni, ʻoku ou kole kiate koe, ke ke hiki atu ʻae angahala ʻa hoʻo tamaioʻeiki; he kuo u fai vale ʻaupito.”
9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kia Kata ko e tangata kikite ʻo Tevita, ʻo pehē,
10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.
“Ke ke ʻalu ʻo tala kia Tevita, ʻo pehē, ʻOku pehē ʻe Sihova, ʻOku ou tuku atu ʻae meʻa ko eni ʻe tolu, pea ke fili ʻe koe ha taha ʻi ai, koeʻuhi ke u fai ia kiate koe.
11 Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:
Ko ia naʻe haʻu ai ʻa Kata kia Tevita, mo ne pehē kiate ia, ʻOku pehē ʻe Sihova, Ke ke fili ʻe koe:
12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
ʻAe honge ʻi he taʻu ʻe tolu; pe ko e tautea koe ʻi he ʻao ʻo ho ngaahi fili ʻi ha māhina ʻe tolu, lolotonga ʻae hoko kiate koe ʻae heletā ʻo ho ngaahi fili; pe ko e ʻaho ʻe tolu ʻoe heletā ʻo Sihova, ʻio, ʻae mahaki fakaʻauha ʻi he fonua, mo e fai ʻae fakaʻauha ʻe he ʻāngelo ʻa Sihova ʻi he ngaahi potu fonua kotoa pē ʻo ʻIsileli. Ko ia foki ke ke fakakaukau ʻe koe pe ko e hā ʻae lea te u toe ʻave kiate ia naʻa ne fekauʻi au.”
13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.
Pea naʻe pehē ʻe Tevita kia Kata, “ʻOku ou ʻefihia ʻaupito au tuku pe ke u hinga ki he nima ʻo Sihova he ʻoku lahi ʻaupito ʻa ʻene ngaahi ʻaloʻofa kaeʻoua naʻa tuku ke u tō ki he nima ʻoe tangata.”
14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.
Ko ia naʻe tuku ai ʻe Sihova ʻae mahaki fakaʻauha ki ʻIsileli: pea naʻe mate ʻoe kakai ʻIsileli ʻae kau tangata ʻe toko fitu mano.
15 И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.
Pea naʻe fekau atu ha ʻāngelo ʻe he ʻOtua ki Selūsalema, ke ne fakaʻauha ia; pea lolotonga ʻa ʻene fai ʻae fakaʻauha, naʻe vakai ʻe Sihova, pea naʻa ne liliu mei he kovi, mo ne pehē ki he ʻāngelo naʻe fai ʻae fakaʻauha, “Maʻu ʻā, kuo lahi, pea taʻofi eni ho nima.” Pea naʻe tuʻu ʻae ʻāngelo ʻa Sihova ʻi he veʻe matapā ʻoe hahaʻanga uite ʻo Olinani ko e tangata Sepusi.
16 И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.
Pea naʻe hanga hake ʻe Tevita ʻa hono mata, pea naʻa ne mamata ki he ʻāngelo ʻa Sihova ʻoku ne tuʻu ʻi he vahaʻa ʻo māmani pea mo e langi, kuo toʻo ʻi hono nima ʻae heletā naʻe tuʻu tonu atu ki Selūsalema. Pea naʻe tō hifo ai ki honau mata ʻa Tevita mo e kau mātuʻa, kuo nau kofuʻaki ʻae tauangaʻa.
17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.
Pea naʻe pehē ʻe Tevita ki he ʻOtua, “ʻIkai ko au ia naʻe fekau ke lau hake ʻae kakai? ʻIo, ko au pe ia kuo u angahala mo fai ʻae kovi moʻoni; ka ko e fanga sipi ko ʻena, ko e hā kuo fai ʻekinautolu? ʻE Sihova ko e ʻOtua, ʻoku ou kole kiate koe, ke ke tuku ho nima ke hoko kiate au, pea ki he fale ʻo ʻeku tamai; kaeʻoua naʻa ʻi hoʻo kakai ia, ke nau mamahi ai.”
18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.
Pea naʻe toki fekau ʻe he ʻāngelo ʻa Sihova kia Kata ke ne lea kia Tevita ʻo pehē, ke ʻalu hake ʻa Tevita mo ne fokotuʻu ha feilaulauʻanga kia Sihova, ʻi he potu hahaʻanga uite ʻo Olinani ko e tangata Sepusi.
19 И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.
Pea naʻe ʻalu hake ʻa Tevita ʻi he lea ʻa Kata ʻaia naʻa ne lea ʻaki ʻi he huafa ʻo Sihova.
20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).
Pea ʻi heʻene tafoki ʻa Olinani, mo ne mamata ki he ʻāngelo, naʻa ne fakafufū ia pea mo hono ngaahi foha ʻe toko fā. Pea ko e lolotonga eni ʻae haha ʻae uite ʻe Olinani,
21 И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.
Mo ʻene hāʻeleange ʻa Tevita kia Olinani, naʻe sio atu ʻa Olinani ʻo ne mamata kia Tevita, pea naʻa ne ʻalu atu mei he hahaʻanga uite, mo ne tuʻulutui kia Tevita ʻaki ʻa hono mata ki he kelekele.
22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.
Pea naʻe toki pehē ʻe Tevita kia Olinani, “Foaki mai ʻae potu hahaʻanga uite, koeʻuhi ke u langa ai ha feilaulauʻanga kia Sihova: te ke tuku mai ia ʻi ha totongi totonu ki ai: kaekehe ke taʻofi ʻae mahaki fakaʻauha mei he kakai.”
23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.
Pea naʻe pehē ʻe Olinani kia Tevita, “Ke ke maʻu ia moʻou, pea ke fai ʻe hoku ʻeiki ko e tuʻi ʻae meʻa ʻoku lelei ʻi hono fofonga ʻoʻona: vakai foki, ʻoku ou foaki ʻae fanga pulu ke ʻatu ko e feilaulau tutu, mo e nāunau ʻoe haha uite ke fefie ʻaki, pea mo e uite ke ʻatu ko e feilaulau meʻakai; ʻoku ou ʻatu ia kotoa pē.”
24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.
Ka naʻe pehē ʻe he tuʻi ko Tevita kia Olinani, “ʻIkai; ka te u fakatau moʻoni ia meiate koe ʻaki ʻa hono totongi totonu: koeʻuhi ʻe ʻikai te u toʻo mai ʻae meʻa ʻaʻau maʻa Sihova, pe ʻatu taʻetotongi ha ngaahi feilaulau tutu.”
25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.
Ko ia hono ʻange ʻe Tevita kia Olinani ke totongi ki he potu ko ia ʻae sikeli koula ʻe onongeau naʻe fakamamafa.
26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.
Pea naʻe langa ʻi ai ʻe Tevita ha feilaulauʻanga kia Sihova, mo ne ʻatu ai ʻae ngaahi feilaulau tutu, mo e ngaahi feilaulau fakamelino, mo ne ui ai kia Sihova; pea naʻa ne tali ia mei he langi ʻaki ʻae afi naʻe [tō ]ki he feilaulauʻanga ʻoe feilaulau tutu.
27 Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.
Pea naʻe fekau ʻe Sihova ki he ʻāngelo; pea naʻa ne toe ʻai ʻa ʻene heletā ki hono ʻaiʻanga.
28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.
Pea ʻi he kuonga ko ia ʻi he mamata ʻa Tevita kuo tali ʻe Sihova kiate ia ʻi he hahaʻanga uite ʻo Olinani ko e tangata Sepusi, naʻa ne toki fai feilaulau ʻi he potu ko ia.
29 Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.
He ko e fale fehikitaki ʻo Sihova ʻaia naʻe ngaohi ʻe Mōsese ʻi he toafa, pea mo e feilaulauʻanga ʻae feilaulau tutu, naʻe nofo ʻi he kuonga ko ia ʻi he potu māʻolunga ʻi Kipione.
30 Но Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
Ka naʻe ʻikai faʻa ʻalu ʻa Tevita ki ai ke fehuʻi ki he ʻOtua: he naʻa ne manavahē koeʻuhi ko e heletā ʻoe ʻāngelo ʻo Sihova.
