গীতসংহিতা 74
1 ১ আসফের মস্কীল। হে ঈশ্বর তুমি কেন চিরদিনের র জন্য ত্যাগ করেছ? কেন চরানির মেষদের বিরুদ্ধে তোমার রাগের আগুন জ্বলছে?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 ২ তোমার লোকেদেরকে মনে কর, যাকে তুমি অতীতকালে মুক্ত করেছিলে, যাকে তুমি কিনেছিলে তোমার অধিকারের বংশ করবার জন্য এবং সিয়োন পর্বত যেখানে তুমি থাক।
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 ৭ তারা তোমার ধর্মধামে আগুন লাগিয়ে দিল, তারা অপবিত্র করল যেখানে তুমি থাক ভেঙে মাটিতে মিশিয়ে দিলো।
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 ৮ তারা মনে মনে বলল, “আমরা তাদেরকে ধ্বংস করব,” তারা দেশের মধ্যে ঈশ্বরের সব সমাগমের জায়গা পুড়িয়ে দিয়েছে।
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 ৯ আমরা আমাদের দেখতে পাইনা আর কোনো ঈশ্বরের চিহ্ন কোনো ভাববাদী আর নাই; আমাদের কেউ জানে না, কত দিন আর অবশিষ্ট থাকবে।
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 ১১ তুমি তোমার হাত কেন ফিরিয়ে নিলে, তোমার ডান হাত, তোমার পোশাক থেকে ডান হাত বার কর এবং তাদেরকে ধ্বংস কর।
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
