< হিতোপদেশ 31 >

1 লমূয়েল রাজার কথা। তাঁর মা তাঁকে এই ভাববানী শিক্ষা দিয়েছিলেন।
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 হে আমার পুত্র, কি বলব? হে আমার গর্ভের সন্তান, কি বলব? হে আমার মানতের ছেলে, কি বলব?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 তুমি নারীদেরকে নিজের শক্তি দিও না, যা রাজাদের ক্ষতিকারক, তাতে যুক্ত থেকো না।
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 রাজাদের জন্য, হে লমূয়েল, রাজাদের জন্য মদ্যপান উপযুক্ত নয়, সুরা কোথায়। শাসনকর্ত্তাদের জিজ্ঞাসা করা উচিত নয়।
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 পাছে পান করে তাঁরা ব্যবস্থা ভুলে যায় এবং কোনো দুঃখীর বিচার উল্টো করেন।
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 মরার মত মানুষকে সুরা দাও, তিক্তপ্রাণ লোককে আঙ্গুর রস দাও;
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 সে পান করে দৈন্যদশা ভুলে যাক, নিজের দুর্দশা আর মনে না করুক।
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 তুমি বোবাদের জন্য তোমার মুখ খোল, অনাথদের জন্য মুখ খোল।
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 তোমার মুখ খোল, ন্যায় বিচার কর, দুঃখী ও দরিদ্রের বিচার কর। গুণবতী স্ত্রীর বর্ণনা
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 ১০ গুণবতী স্ত্রী কে পেতে পারে? মুক্তা থেকেও তাঁর মূল্য অনেক বেশী।
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 ১১ তাঁর স্বামীর হৃদয় তাঁতে নির্ভর করে, স্বামীর লাভের অভাব হয় না।
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 ১২ তিনি জীবনের সব দিন তাঁর উপকার করেন, অপকার করেন না।
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 ১৩ তিনি মেষলোম ও মসীনা খোঁজ করেন, আনন্দিত ভাবে নিজের হাতে কাজ করেন।
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 ১৪ তিনি বাণিজ্য-জাহাজের মত, তিনি দূর থেকে নিজের খাদ্রসামগ্রী আনেন।
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 ১৫ তিনি রাত থাকতে উঠেন, আর নিজের পরিজনদেরকে খাবার দেন, নিজের দাসীদেরকে কাজ নির্ধারণ করে দেন।
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 ১৬ তিনি ক্ষেত্রের বিষয়ে ঠিক করে তা কেনেন, নিজের হাতের ফল দিয়ে দ্রাক্ষার বাগান তৈরী করেন।
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 ১৭ তিনি শক্তিতে কোমরবন্ধন করেন, নিজের হাতদুটো শক্তিশালী করেন।
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 ১৮ তিনি দেখতে পান, তাঁর ব্যবসায় ভালো, রাতে তাঁর আলো নেভে না।
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 ১৯ তিনি টেকুয়া নিতে নিজের হাত বাড়ান, তাঁর হাত দুটো পেঁজা তুলো ধরে।
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 ২০ তিনি দরিদ্রের প্রতি মুক্তহস্ত হন, দীনহীনের দিকে হাত বাড়িয়ে দেন।
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 ২১ তিনি নিজের পরিবারের বিষয়ে বরফ থেকে ভয় পান না; কারণ তাঁর সব বাড়ীর লোকেরা লাল পোশাক পরে।
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 ২২ তিনি নিজের জন্য পর্দার চাদর তৈরী করেন, তাঁর পোশাক সাদা মসীনা-বস্ত্র ও বেগুনি বস্ত্র।
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 ২৩ তাঁর স্বামী নগর-দরজায় প্রসিদ্ধ হন, যখন দেশের প্রাচীনদের সঙ্গে বসেন।
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 ২৪ তিনি সূক্ষ্ম বস্ত্র তৈরী করে বিক্রি করেন, ব্যবসায়ীদের হাতে কটিবস্ত্র তুলেদেন।
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 ২৫ শক্তি ও সমাদর তাঁর পোশাক; তিনি ভবিষ্যৎকালের বিষয়ে হাঁসেন।
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 ২৬ তিনি প্রজ্ঞার সঙ্গে মুখ খোলেন, তাঁর জিভে দয়ার ব্যবস্থা থাকে
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 ২৭ তিনি নিজের পরিবারের আচরণের প্রতি লক্ষ্য রাখেন, তিনি অলসের খাবার খান না।
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 ২৮ তাঁর ছেলেরা উঠে তাঁকে ধন্য বলে; তাঁর স্বামীও বলেন, আর তাঁর এরকম প্রশংসা করেন,
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 ২৯ “অনেক মেয়ে গুনের প্রদর্শন করেছেন, কিন্তু তাদের মধ্যে সর্বাপেক্ষা তুমি শ্রেষ্ঠা।”
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 ৩০ লাবণ্য মিথ্যা, সৌন্দর্য্য অসার, কিন্তু যে স্ত্রী সদাপ্রভুকে ভয় করেন, তিনিই প্রশংসনীয়া।
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 ৩১ তোমরা তাঁর হাতের ফল তাঁকে দাও, নগর-দরজার সামনে তাঁর কাজ তাঁর প্রশংসা করুক।
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

< হিতোপদেশ 31 >