< হিতোপদেশ 29 >

1 যে বারবার অনুযুক্ত হয়েও ঘাড় শক্ত করে, সে হঠাৎ ভেঙে পড়বে, তার প্রতীকার হবে না।
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 ধার্ম্মিকেরা বাড়লে প্রজারা আনন্দ করে, কিন্তু দুষ্ট লোক কর্তৃত্ব পেলে প্রজারা শোকার্ত হয়।
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 যে প্রজ্ঞা ভালবাসে, সে বাবার আনন্দজনক হয়; কিন্তু যে বেশ্যাতে আসক্ত হয়, তার ধন নষ্ট হবে।
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 রাজা ন্যায় বিচার করে দেশ প্রতিষ্ঠা করেন; কিন্তু উপহার প্রিয় তা লন্ডভন্ড করে।
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 যে ব্যক্তি নিজের প্রতিবেশীর তোষামোদ করে, সে তার পায়ের নীচে জাল পাতে।
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 দুর্বৃত্তের অধর্মে ফাঁদ থাকে, কিন্তু ধার্মিক আনন্দিত হয়ে গান করে।
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 ধার্মিক দীনহীনদের বিচার বোঝে; দুষ্ট লোক জ্ঞান বোঝে না।
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 নিন্দাপ্রিয়েরা নগরে আগুন লাগিয়ে দেয়; কিন্তু জ্ঞানবানেরা রাগ ফিরিয়ে দেয়।
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 অজ্ঞানের সঙ্গে জ্ঞানবানের ঝগড়া হলে, সে রাগ করুক কি হাঁসুক, কিছুই শান্তি হয় না।
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 ১০ রক্তপাতকারীরা সিদ্ধ লোককে ঘৃণা করে; আর সরল লোকের প্রাণনাশের চেষ্টা করে।
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 ১১ নির্বোধ নিজের সব রাগ প্রকাশ করে, কিন্তু জ্ঞানী তা সম্বরণ করে রাগ কমায়।
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 ১২ যে শাসনকর্ত্তা মিথ্যা কথায় কান দেয়, তার পরিচারকেরা সকলে দুষ্ট।
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 ১৩ দরিদ্র ও উপদ্রবী এক সঙ্গে মেলে; সদাপ্রভু উভয়েরই চোখ আলোকিত করেন।
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 ১৪ যে রাজা বিশ্বস্তভাবে দীনহীনদের বিচার করেন, তাঁর সিংহাসন চিরকাল স্থির থাকবে।
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 ১৫ দন্ড ও তিরস্কার প্রজ্ঞা দেয়; কিন্তু অশাসিত বালক মায়ের লজ্জাজনক।
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 ১৬ দুষ্টরা বাড়লে অধর্ম্ম বাড়ে; কিন্তু ধার্মিকরা তাদের পতন দেখবে।
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 ১৭ তোমার ছেলেকে শাস্তি দাও, সে তোমাকে শান্তি দেবে, সে তোমার প্রাণকে আনন্দিত করবে।
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 ১৮ দর্শনের অভাবে প্রজারা উচ্ছৃঙ্খল হয়; কিন্তু যে ব্যবস্থা মানে, সে ধন্য হয়।
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 ১৯ বাক্য দিয়ে দাসের শাসন হয় না, কারণ সে বুঝলেও কথা মানবে না।
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 ২০ তুমি কি হটকারী লোককে দেখছ? তার থেকে বরং নির্বোধের বিষয়ে বেশী আশা আছে।
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 ২১ যে দাসকে ছোট বেলা থেকে সুন্দর ভাবে প্রতিপালন করে, শেষে সেই দাস তার ছেলে হয়ে ওঠে।
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 ২২ রাগী লোক ঝগড়া সৃষ্টি করে, রাগী লোক অনেক অধর্ম্ম করে।
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 ২৩ মানুষের অহঙ্কার তাকে নীচে নামাবে, কিন্তু কোমল হৃদয়ের লোক সম্মান পাবে।
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 ২৪ চোরের অংশীদার নিজের প্রাণকে ঘৃণা করে; সে দিব্যি করাবার কথা শোনে, কিন্তু কিছু বলে না।
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 ২৫ লোক-ভয় ফাঁদের মত; কিন্তু যে সদাপ্রভুতে বিশ্বাস করে, সে উচ্চে স্থাপিত হবে।
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 ২৬ অনেকে শাসনকর্ত্তার অনুগ্রহ খোঁজে; কিন্তু মানুষের বিচার সদাপ্রভু থেকেই হয়।
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 ২৭ অন্যায়কারী ব্যক্তি ধার্ম্মিকদের ঘৃণাস্পদ; আর সরল আচরণকারী দুষ্টের ঘৃণাস্পদ।
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

< হিতোপদেশ 29 >