হিতোপদেশ 19
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 ৭ গরিব লোকের ভাইয়েরা সবাই তাকে ঘৃণা করে, আরও নিশ্চয়, তার বন্ধুরা তার থেকে দূরে যায়; সে অনুনয়ের সঙ্গে তাদের খোঁজ করে, কিন্তু তারা চলে গেছে।
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 ১০ বিলাসিতায় বাস করা একজন নির্বোধের পক্ষে মানানসই নয়, নেতাদের ওপরে কর্তৃত্ব করা দাসের জন্যে আরও অনুপযুক্ত।
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 ১৮ তোমার সন্তানকে নিয়ন্ত্রণ কর, যেহেতু আশা আছে এবং তোমার হৃদয় তাকে মৃত্যুদন্ড দেবার জন্য দৃঢ়সঙ্কল্প না করুক।
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 ২২ মানুষের হৃদয়ে সে যা সিদ্ধান্ত করে তা তার নির্ধারিত সত্য রূপে পরিগণিত হয়, একজন গরিব লোক হওয়া ভাল।
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 ২৩ সদাপ্রভুর ভয় জীবনের দিকে অগ্রসর হয়, যার তা আছে, সে সন্তুষ্ট হয়, সে ক্ষতির দ্বারা নির্যাতিত হয় না।
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 ২৫ উপহাসককে প্রহার কর, অশিক্ষিত বুদ্ধিমান হবে; যে উপলব্ধি করে তাকে অনুযোগ কর এবং সে জ্ঞানলাভ করবে।
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
