হিতোপদেশ 17
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 ২ একজন বুদ্ধিমান দাস ছেলের ওপর কর্তৃত্ব করবে যে লজ্জাজনক কাজ করে এবং ভাইদের মধ্যে সে অধিকারের অংশী হয়।
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 ৯ যে অপরাধ উপেক্ষা করে, সে প্রেমের খোঁজ করে, কিন্তু যে এক বিষয় বার বার বলে, সে ঘনিষ্ট বন্ধুর মধ্যে বিভেদ সৃষ্টি করে।
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 ১৪ বিবাদের শুরু হল এমন যে কেউ প্রত্যেক জায়গায় জল ছাড়ে; অতএব ভেঙে যাবার আগে বিতর্ক থেকে সরে যাও।
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 ১৫ যে দুষ্টকে নির্দোষ বলে প্রমাণ করে ও যে ধার্ম্মিককে দোষী করে, তারা উভয়েই সদাপ্রভুর ঘৃণার পাত্র।
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 ১৮ একজন লোক যার কোনো জ্ঞান নেই সে প্রতিশ্রুতির বন্ধন তৈরী করে এবং তার প্রতিবেশীর ঋণের জন্য দায়ী হয়।
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 ২৬ এছাড়াও, যে সঠিক কাজ করে তার কখনো শাস্তি দেওয়া উচিত নয়; মহান মানুষ যার সততা আছে তাকে প্রহার করা এটা ভালো নয়।
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 ২৮ এমনকি নির্বোধও নীরব থাকলে জ্ঞানবান বলে বিবেচিত হয়; যখন সে মুখ বন্ধ রাখে সে বুদ্ধিমান বলে বিবেচিত হয়।
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
