হিতোপদেশ 16
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 ৫ যে কেউ হৃদয়ে গর্বিত, তাকে সদাপ্রভু ঘৃণা করেন, হাতে হাত দিয়ে দাঁড়িয়ে থাকলেও সে অদন্ডিত থাকবে না।
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 ৬ চুক্তির বিশ্বস্ততায় ও বিশ্বাসযোগ্যতায় অপরাধের প্রায়শ্চিত্ত হয়, আর সদাপ্রভুর ভয়ে মানুষ মন্দ থেকে সরে যায়।
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 ৭ মানুষের পথ যখন সদাপ্রভুর আনন্দদায়ক হয়, এমনকি তিনি তার শত্রুদেরকেও তার সঙ্গে শান্তিতে থাকতে সাহায্য করেন।
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 ৩০ যে চোখে ইশারা করে, সে বিপথগামী বিষয়ের কুমন্ত্রণা করে, যে ঠোঁট সঙ্কুচিত করে, সে মন্দ বয়ে আনে।
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 ৩২ যে রাগে ধীর, সে বীর থেকেও ভালো এবং যে নিজের আত্মার শাসন করে সে এক শহর-জয়কারী থেকেও শক্তিশালী।
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
