ইয়োবের বিবরণ 19
Тогава Иов в отговор рече:
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 ৭ দেখ, আমি কাঁদি যে আমি ভুল কাজ করছি, কিন্তু আমি উত্তর পাইনি; আমি কেঁদেছি সাহায্যের জন্য, কিন্তু ন্যায়বিচার পাইনি।
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 ১১ তিনি তাঁর ক্রোধ আমার বিরুদ্ধে জ্বালিয়ে ছিলেন; তিনি আমায় তাঁর একজন বিপক্ষ হাসবে বিবেচনা করেছেন।
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 ১২ তাঁর সৈন্যরা একসঙ্গে আসছে; তারা আমার বিরুদ্ধে ঢিবি স্থাপন করে অবরোধ করেছে এবং আমার তাঁবুর চারিদিকে শিবির করেছে।
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 ১৫ যারা একদিন আমার বাড়িতে অতিথি হয়ে থাকছে এবং আমার দাসীরা আমায় অপরিচিতদের মত বিবেচনা করেছে; আমি তাদের চোখে বিদেশী।
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 ১৬ আমি আমার দাসকে ডাকি, কিন্তু সে আমায় কোন উত্তর দেয় না, যদিও আমি নিজে মুখে তার কাছে অনুনয় করি।
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 ২৭ আমি তাঁকে দেখব, আমি নিজে তাঁকে আমার পাশে দেখব; আমার চোখ তাঁকে অপরিচিতের মত দেখবে না। আমার হৃদয় আমার মধ্যে অচল হয়েছে।
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 ২৯ তবে তলোয়ারের থেকে ভয় পাও, কারণ ক্রোধ তলোয়ারের শাস্তি নিয়ে আসে, যাতে তোমরা জানতে পার বিচার আছে।”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
