Luka 8
1 la yilam nyo kambo Yeecu ter yam cembo cinar lor kange mwanti lore ki kang ki wang, tok fulen kereroti kange fulen liyar kwama kwob culombo yobeu wi kange co,
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 kange natubo kange wo ca twam ci yuwako kwir kange twira kila-kila. maryamu wo ci cuwo ti ki makdaliya, wo ci cokten ninga nibereu,
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 kange yuwana wii kuza, nawiye tomange hiridu, cuzanatu, kange kangumbo kila nyeu, kin dike kang cike ci ma mangen ti cikr
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 la nubo ducce mwekangu ti, kange kangum nob bouti cinar lor-cinar lor reu, cin yii ci dangke,
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 nii fike kange ciri a fii dum la coti fii ri kangum bo yarken kong nure, cin fawarangum ki na, bilibeu diyeu yirau bon com.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 kangumbo yar dor terenti, la kii ri kucom, dula mani
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 kangumbo yarken mor cwiyaka la cwiyak kii kange dumbo ri, cwiyakko cakkangum co
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 la kangumbo yar bitine kenneu ma ken, wo lam kiriti kwini kwobbe. bwiko Yeecu dim tokka kere keu, cuwo ci, “ki tu nuwaka kere, ca nuwa
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 bi bei tomange ce meco dang kewo nuntiye con yici, la kangum bo ciye me yici ki dangka, nyori ci ti toi maci toti citi nuwai ma ci nyomti
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 con yici, nyomka yurke liyar kwamar cin nekom, la kangum bo ciye ma yi ci ki dangka, nyomti
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 dike dangka nuntiyeu co wo, dumbo ker kwamar
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 buro yar nureu, wori nuwa ri bwekelkele bou yuwom kero ner cireu, nyo na ci nere bilenke naci fiya fuloka
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 buro yar do terentiyeu, co buro no ci nuwa kero dici yuwo ki nero for, la ci man ki niti, cin ne bilenke, kutan bori, cuwakako bou ri ci yarum.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 dumbo wo yar mor cwiyakeu, ci nobo wo nuwa ri, la ci yakenti ri, cwika kalek, kyemer kange nuwaka lima ca kkangum ci la ci mabo ken
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 woro dor bitinero keneu, ci buro ki bilnka kange nero kenne, tam yoran, ma dikero ken mor birum nere.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 nii mani a kwer kirati na cumom, kakaa yoken bok kwannik, ca yo codor diker, na nobo doutiye to kirako
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 mani dikero yurangum yurange mani a nyomtiye, kakaa yurke kange wii wo ba nyombe a bou ti kira
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 nyori nuwa, yora, nii wo ki diker ducceu ri an yok cinen ten woro man cikeu, bi duwar ci cikeu an yuwom cinen.
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 la nece kange yitub ceb bou, cinen, la ma ciya fiya nure lakati cinen, wori nubo ducce
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 cin yi co, nemwe kange yitub mwem tim kale, cwiti na ci tonen”
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 Yeecu ciya ci yi ci, nemi kange yitub mib co nobo wuro nuwa ker kwama di ma namgen cike.
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 bi con doken mor nabire mweme kange be bei tomange ce, con ci,”bi yabken dinge wure no cin yoten yambo,
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 la ciyakentiri, co dam dum yuwa kibi kwama kwennuncayi, mwembo yoten dim na bire mwenge ciyeuti, ciki no nyi kware.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 la bi bei tomange Yeecu bou cinen cin yunco, ciki “teluwe, nyo nyi bware con kweni, yuwako kange mwelanka mwemek ko, wori cin tim
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 la con yi ci ki fe ke kimeu? cin nuwa tai ci myimam dike woti ci me buti citi we nii wuro werang yuwati kange mwembo ki nyial neco dure?
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 la cin yaken Garacinawa wo kino dinge caji Galili
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 fiya cuwo Yeecu doken bitene, cowari, con wabkan nii kange cerum cinar loreu ki ninga kwutangi cinen la wormangum kulen cero. mani dã lo ki dã tiber tuwetini
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 la con Yeecu ri con kwa dir yarkan ka Yeecu, cin tok ker kwang ka, ki mo Yeecu bi bwe kwama nii duktonka, mi kennenti neyere dotange
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 wori Yeecu cokkan yuwakeliko ki nyial nii cuwo nin kiritti ducce ki ta core bwentano cin bwam cori cin yoti nii atocotiri, kiyangum diker bwakaro, ningau ywa co yaken ciko yera
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 la Yeecu me co, “we den mwero? ki dencero muri, wori kelkelibo ducce do bwiciye
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 na wen, ngiyere ducce ca cariti fir banger ninga buro ken co ca dob ci ciya doken bwi ceru la cin ne ci nure
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 nyori ninga buro ceru bwi nii wuro doranken bwi ngiyere tini cin cwakkangi yaranken mor mweme cin bwiyarangum
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 la nubo to ngiyere buro tiye, dike wo mane ri, cin cwakkan ken mor cinar lor cin yi nubo dikewo bwiyeu
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 la nubo cecu naci to dikero maneu, cin bou Yeecu nin, cin fiya nii wo cokten ningau yim bi dom na Yeecu, dumki kulen, wo kwamer tak. lacin cwa tai
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 la nubo to dikero maneu, yi dike maneu, yuwa kelkelibo wo cerum bwi nii we
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 la nubo gwam biten Garacinawau yi Yeecu a dobom bitine ciyeu wori taito dur tamci nyori cin doken nabire mwenge naci yilaken bwi.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 nii woci cokten ningau ken Yeecu na cin ya wari, la Yeecu yi co,
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 yilaken lo na yii nubo dike kwama ma cineneu nii woro kentangum cinar loro gwam, tok dike Yeecu ma cinenu
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 na weu Yeecu yilaken neu nubo duccu nawo yuwoce, no ci nintang coti
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 la nikange wi dendo ki Yariyu, ciki no mor nubo durer kwamaro Urcalima, bou bidom kange Yeecu cungen naa Yeecu, con ken co ca ya loco,
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 wori, bi bwece bwebubya, coro kwob culombo yob, kan co wiin cineneu ki no nyi kware laYeecu yaken tiri nubo ducce tunkanti bwiti ciye kentangum co
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 la nawiye kange wo cor gwam dike ci cikeu bwiyale ti coro kwob culomo yobe, twalum gwam dike ci cikeu, co fiyabo twaka nii kange nin
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 co bou bwi Yeecu con tei nyii belliceu, wii dancan kwiyele ceu tim.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 la Yeecu yiki we kece? la nii wo ciya cinen wii more ciye gwam di, bituru yi co, nii merangka, nubo duccu kantangum mo, tunkanti bwimi
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 Yeecu yi co “kange nii ke ye, min yimom, bikwan ceri minen.
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 na wiye wo to nyo ma ca fiye cerka ti ri con bou fiye Yeecu wiye, cungi kaco, nuwe nube gwan, con tok ca fiya dikero gwam wo dok co ca ke ce, la nyoro, ca kfiya twaka
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 la con yi co, “bwe, bilenke mwam nen, yaa ki for nerek
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 con wi co tok ker ti duwal di kange bou bi kur kwama nubo dure, ki bi bwe mwe bwiyam, ki nere ni meranka dotange tak
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 Yeecu nuwa wori, con ciya yariyu nin nuwari tai neka bilenke, bi bwemwe atwam
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 la ca ya luwe cori ca dobbo nii a do mor kange co kange Bitru kange Yuwana kange Yakubu te kange ne bweu
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 nubo wiye ci ti wori bweu bwiyami la con yi ci kom cire wiye co bwiyabo, ki dadum
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 la cin mung co, wori cin nyimom bwiyam
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 co tu bwe kang cer, cin cuwo ki bi kwang bwenu yi ci ciya fiya cinen dike ca catiye
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 dume ce yilaken, dancan con kwenu con yi ci ciya fiya cinen dike ca catiye
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 teekange nece nyimangi, con yici ciya yi re nii dike wo maneu.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
