Luka 6
1 la ma nyo kakuk fobka ko kange, Yeecu yakenti mor to cang ko kange, kange bibei tomange ceu, ci kyang dor canger ti citi kui
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 la kangem mor faricawa tokiki, ye bwi ka ma dike yorbo ti a mani bi diye kukuk, ka kiye for ka?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Yeecu kar cinen, toti, ka kiye ba dike Dauda mani kwama co co nuwa wuri ti co kange nubo wari kange ceu?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 ya mor luwe kwama, con tu cari to tanji laneu ca morece, con nabarubo wari kange ceu ciu cam, bwen no na mam kin nob wabereu ki kwaci cia ca
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 la con yii ci, bibwe nifire co teluwe kankuk fobka ko
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 kange bi diye kakuk fobka con doken mor bi kur waber la co meranmbo minti wi, nii kange wi wi wuro kance ko catiyero bwiyam-bwiya
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 nob mulangkabo kange faricawa to co tibi dor kero can twa nii ni kakuk fobkari na cin fiyan mure wo ci a tamco tiyeu,
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 la con nyumom dike ci kwa tiyeu la con yii nii wo kangko bwiyame kwen ti fo tiber nubero gwam la nii wo kweni titi wi.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Yeecu me ci yori kebo bi diye kakuk fobka a dike yor yoreu, kaka a ma dike wo yorbeu a cok dume kaka a tual dume?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 la con cto ci gwam la co yii nii wo yarken kangmweko, la con manyo, la kang cebo twam
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 la neer ciyero kayaragum, lacin tok kanti bwiti ciye dike ca ma Yeecu nin tiyeu
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 lan yilam mor kumeni wo con ceri con yaken bang ca kob dilo con ta kobka dilo kume del co ken kwama ti
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 ki kakuk la con co bibei tomange ceu cinen la con cokum kwob cilom bo yobeu, wo co co cibitikali,
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 denti bi beitomange ceu co buro cimon [wo co caten tak, Bitru ] kange yii Andrawu, Yakubu, Yuwawana, Filibu, Bartalomi,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matta, Toma, Yakubu bibwe Afa, cimon wo ca co Jaloti
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Yafuja, bi bwe Yakubu, kange Yafuja ckaryoti wo miye co tiyeu,
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 la Yeecu yirau dor banged kange ci laci tim fiye tuared deu, kange bi bwi tomange ce wila kange nubo kila wo borongu Yafudiya kange wurcalima kange nubo kong caji taya
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 ci bou na ci buro wo nuwa co na co twam twirani ciyeu, nubo buro nuwa dotange ti ki yuwa kelkelikeu con twam ci ken.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 nubo mwerkangum we gwameu dotina ci kem co wori bikwan twa ka ro ceru ti cinen, la con twan ci gwam.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 la con to bi bei tomangeceu. con yii ci bibuyer kume kom wo nob bune beu la na kume liyar kwamaro
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 bi buyero an kume, kom wo konuwa wurati naweu, la ci an bwa kumen fuer bibuyer na kume, kom wo ko ci wiye tina weu, la kan nung nungi
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 bibuyero na kume to kom la ci ko denkumero na dikero bwir, ki ker bi bwe nir
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 ko bilangi diye co ko yilam ki for neerer, wori kan fiya cuner dikwama nubo carem cim ma nob du kumebo nin nawo
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 la kwan nen mo nii mwa cuwe-cuweu, la mom yom mwe dangne mweu
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 kwan kom nubo wo fuero bwam bwabeu, kan ci wura for kob kwan kom wo ko nung nungi ti na weu, yii kan buwa kan ci wiye ki bui.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 kwan kom na nubo tok ti ki wo dong dong di, nubo carem cimbo tok nyo nob dukumeb cwerkebo
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 la ma yii komti nubo ko nuwa ye tiyeu, cui nii bi dom kange mweu, na ma nubo konene nin dike ro ken
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 yo nubo cilnen tiye nin bibuyer, na kob nubo buro culong nen ti dor bilenkereu
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 wo na kwanen ki kang tangal do wineri, neco wineu na kange tum belle mweri tamde mwe
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 ne nuwa wuro meneneu gwam na kange tum dike kangen na mweri me core moki a bou mwen ciko
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 kambo mo cuilti nubo a ma mweneri, mo keneu ma ci nen nyo
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 na moki cuim ka co ka co nubo cuinen tiyeri, in jye yokka fiye mo wiye? bwen na nob bwirang kerer di cui nubo cui ci tiyeu.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 na moki mam dikero ken kan co nubo ma mwen dikero ken tiyeri ye yokka fiye weye? bwen no nob bwirang keri ki mam nyo ken
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 na wo ki ne cen kan nubo mo totiri an yam neneri, ye yokka munen? bwen no nob buiran kerer di ki nem nob bwiram kerero nyou na ci fiya dike ci ne dng-dong
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 la cui koneneu, na ma cinen dike dong-dong ngeu. ne ken kware kange diker yilau ti, la cuner, kumero na dur, kan yilam bi beyo lo nii dii ko na co con ni lomjome fiye nubo man ki buka kangek kange nubo bwirko
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 yilam ki cini na wo tee kume nii ciniu
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 kom mare buolang la mani a ma kumen buolang ti kom kuwa re mani a kuwa komti, tab kangem bo la mweu an tab mwen
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 kom ne la an ne kom kwele dimdiye, cuwam cuwa, ki bi funger ti con ci an cor kumer ti kan bellik ki kwele ka cuwameu a cuwa kumen ciko
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 la yila con yii ten ci dangke kange, con toki, fukma an ta fukma nin kangka? na co ma nyon, yaramken buwar gwam citi cimanin nyoka?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 bwe tomange labo nii merang ka ceu dur la nubo gwam an yilam na nii merang kako na merang cinendi
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 ye bwi mo toti ka be yere nuwa kemwe, lamwa tobo cuwemero wo nuwe mweu
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 mwa yii yimwe myi, moki yii mi tumwen be yere dam mor nuweu, lamoki bwi mwa tobo kukko cuwe mero dam mor nuwe mweu? kom nubo bwir, teri cokum batiye durko nuwe mweu na mo tom yora na mo cokum be yere nuwe yiim weu
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 la tiyo kendo kange mani wo tu bi tutiyo fuyem fuye tiye, kaka tiyo wo fuyemeu na ne betuti ken
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 wori tiyo moki nyomco kin bitutico tutiyeu la nubo mani we bituti nying cire ti cuiya ke kaka nubo inabi fiye cilange
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 nii ken mor dikero kendo dume ceu a bou dikero yor yoreu, nyou nii bwirko mor dikero bwirko mor neere ceu, a bou dikero bwir wori dikero bwirko ducce mor neere ceu co ci ceu toktiye
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 ye bwikaco yeti kom ki, teluwe laka bwantenbo dike ma tok tiyeu?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 nii wo na bou minen la nuwa ker mereu laco bwang tenen, man yii dii ke co cerkange
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 co ki no nan nii luwe tiye, woru wobken cuwa mor bitinen la co mu kwar loro ki terenti kwamer lana mwembo dur bouri la came mwegweu kwanan kwar kumeroti laluwe cuwo mani a muka ti wori mum co yora
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 la nii nuwa ker miro bwang ten beu no nan co nii wo mu luwe dor bitinereu man ki kwar ca na came mwem bo kwanan kwar kuro di la can can duwo an yarum, yarke luwe kowo
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
