Luke 8
1 Nau hethauwuu waunee haejathāau nanadee hadauchanenee hedan nau hajaseehedan, dauaunauthedade nau daunaunauhauthethāde neethajaude waunauyaunee hasaunee henajanedaunene Hejavaneauthu: nau vadadauchunesenee haenethaunaa,
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 Nau jasaa hesānauau, haeenayauhau dewauchāhenethe haujaunau nau vavavāauhuhauau, Mare haseadagu Magdalene, naunudanavathe nesaudauchu wauchāhenethe haujaunau,
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 Nau Joanna henene Chuza Herod hadāhevāhe, nau Susanna, nau haewauthanauau hauthauauau, hevenādaunau hethāenetheyaunenenau.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 Nau hāeneenawauthaa henanedanede dauauāchaudenee, nau haeedasaa hehethee nanadee hedane, hanaāeanadede jegausauhānee:
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 Jenayāhe haewauneneāgude hejenayaunau: hauthauau haejajanesanau vaunaa; nau haeauguhudaunene, nau neahehauau hejavaa haeaudauvanauau.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 Nau hauthauau haedasegaugauusanau hauunagāe; nau chauchaunu hāeveseuu, haenadadanau, hanau daujenajenee.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Nau hauthauau haejajanesanau hegauau dauchuuwusee; nau dauchuuwuse haenauguveseaunau, nau haeajedaunanā.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 Nau hauthauau haegaugauusanau dasee hadauuthadee vedauauwuu, nau haeveseaunau, nau haeneeaunau vadadausauau jenayaude. Nau hāenehedauau nuu hayauhuhau, haevasenehe, Daun henaudaununede, nanehanedauvade.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 Nau hethauguhādaunau haenaudedaunaa, duthanau nuu jegausudede, hathāhuk?
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 Nau hahagu, Nananena vanenana haudnaenauwuna jaeyaunau henajanede Hejavaneauthau: hau hauthauauau janegausauhuthee; hadnenauhauthāthee havajenauhaudauwu, nedauvahehauau havajaenauwu.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 Wauhā, heyew hasauau jegausudede: Jenayaunau hedenehede Hejavaneauthau.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 Henee vaunaa nanathee nenedauvathee; hanaāenauusade haujau, nau nedanauwunāthee hanadede hedahenauau, naseduhuu hethauwuthajauau, nau hadenanedanena.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 Henee hauunaugāe nanathee, nanedauvanauthe nesedanuu hanadedaunau nauguu haunauwuthajaude; nau nuu hehauwuthājenenauau, vanehaa nethauwauduu, nau nauauchaudaunauthe vasehadede naneenaunegauhuthee.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 Nau henee nejajanesāe thauhauthauchauyauau dauchuuwusee nanathee, hanesenedauvanauthe, naneejathāauthee, nau neenadejethathee heee haunaunethaude nau nethauyādahede nau haunauwudaude, heee nuu henaedede, nau hehauwunauuchaudenauau vevenaudenau hadauuyauthaunee.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 Hau henee hadauuthadenee vedauauwuu nanathee, hethauvahethee nau hethadenee hedahenau nenedauwauduu hanadedaunau, naunaunedethee, nau nenauuchaudethee vevenaudenau heee jenauwauaunee.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 Hegau henane, hāesedeauchauuu nauauuthayau, hehauwaugau heee vasenau, nau wauāthe hehauwujenane thānee hauvaa; hau nethānauau nauauuthayau neetheaugunee daun janedāde hadenauhaudauau nauauuthayāgu.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 Hayewhu hehauwuyauthesa, haudjauthasenesehee; wauāthe hayewhu hehauwuyau hadjaenaunee nau hadnejaunauau hauthasauau.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 Haunauyauhaudauwuu hanathadauvanā: daun nanethenaude, nananede haudnevenade; nau daunjanenethenaude, nananede haudnedanauwunade daun henetheyaunau.
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 Hanaāedasāde henaune nau henethesaunau, nau haejeneedasaa heee dauneethenadedaunenee.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 Nau haeāedauwunaa jachau hathāhuk, Hānau nau hāthesaunauau theauguthee jathee, vanadaunauhauvānaune.
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 Nau hanaāauchuhananadede nau hanaāāedauwunaude, Nānau nau nāthesaunauau nuu nanathee nanedauwauduu hedanadedaunene Hejavaneauthu, nau naasedauthee.
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 Wauhā hethauwuu jasaa hesee, haejedā thewaunaa nauguu hethauguhādaunau: nau hanaāāedauwunaude, hadeyehaunau hauchaunau neajee: nau hanaāejathethuauthee.
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 Hau hajechuauthee haenaugau: nau hanaāenauasaa neajee haenaudasa; nau haeechauchaunane naje, nau haeanedaudauwugaujauaudahede.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 Nau hanaāedauchauthee, nau haeauwaudananauau, Hechauhauthethāhe, Hechauhauthethāe, gaujauaudāhenauau, hathauhaugaunee Hanaāethauwauthede, nau hanaāeneudauau hasāse nau dasenaunanaunee naje: nau hanaāedauunauuu, nau hanaāedādauyauau.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 Nau hanaāenehethaude, daude hadethauwaudadenenau? Nau haenāthajaunauau haejenaunethajaunauau, Dauhuthenane naa, hanathadagaunee; haauchuwudede hasāse nau naje, nau hanaāethauwaudaunāde.
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 Nau hanaāenuusathee vedauauwuu Gadarenes, hauchaunau Gananee.
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 Nau hāeyehaude vedauauwuu, hena haenuchaunaa jathee hedan jachau henanene, haenethena haujaun dajechauau, nau haevedauauchauna, haejenaede hauauwuu, hau nedauthānavathe gaujauaudahehehau.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 Hāenauhauwaude Hejavaneauthusaun haevasanade, nau haechaagujanaugudauna, nau hanaāevasanadethaude, Hauddusehathe, Hejavaneauthusau, Nananene Heau Hejavaneauthau javaājauuthee? Nenedauwunathane Nananene jevanaunauchauthehe.
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 (Hanau haenesedauwauna wauchāhenith haujaun hadjenauahenith hehethee henanene. Hanau nauaunee dauhusedanāde: nau naunaunehade neduguhude heee vāejethāduguthaunau nau nesaunajethaunau; nau haegaugauchauagude heeduguhudaunau, nau haejathethasauaunaa haujaun hesee nauaunee.)
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 Nau Hejavaneauthusaun haenaudedaunaa, Haudusee? hathāhuk, Nau hanaāāedauwunaude, Waunauthade: hanau dewauthanethe haujaunau hethāchaudaunādaunau.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 Nau hena haewauthanauau neauthuwauchu nevethehethee hauanee: nau haenedauwunanauau hadjenanāthee wauhaunee. Nau haejenana.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 Hanaāenauahethee haujaunauau hehethee henanene, nau haewauhaunesanauau neauthuwauchuu: nau vahee neauthuwauchu haejathegauhunauau neenanee janahuu yesee neajee, nau haevanadeavenauau.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 Hāene henee nauchauwauthee daunauhauduu hasedaudenenee, haedaugauhunauau, nau haejathāaunauau nau haeaunauthedanauau hedan nau vedauauwuu.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 Hanaāeyehaudenee hadnauhauwuu daun hasedaudenee; nau haeedauchau Hejavaneauthusau, nau haeveehau henane, heneenenauthāde haujaunau, haetheaugu heauthene Hejavaneauthusaun, haeedāchaunene, nau haechuwuthajaune: nau haenāthajaudene.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 Henee nenauhauwauthee haeauthedanauau neesenayauhade nenethenaude haujaunau.
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 Hadauchaa hathāauauvaa Gadarenes gauānee haejathethajenāhenauau; hanau dauusāhede: nau hanaāeyehaude nauauhuu jethee thewaunaa, nau hanaāejaesade.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 Wauhā henane nenauthāde haujaunau haenehethaa hadnenethaunāde: hau Hejavaneauthusau haejathethajenāhe, hathauhuk,
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 Jaeyehau haudauauwuu, nau hadnauhauthethā hathāenavasauau hayewhu Hejavaneauthau hasehāne nananene. Nau hanaāejathāaude, nau haeautheda nanadee hathāaunee hedan hathāenavasaunee hayewhu Hejavaneauthusaun hasehāde.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 Nau hethauwuu hāejaenauusade Hejavaneauthusau, henanedanede haeneethajaudaunaa: hanau haevadauyauhauwau.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 Nau, naune, haejenauusa henane Jairus haseagu, nau hadāhevāhe vevethahenauauwuu: nau haeuāneseve Hejavaneauthusaun heauthene, nau haeadetha hadjewaunejedānith hedauauwuu:
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 Hanau haenesāhene hedaunau wauau hanesenee jajenevāhe, nau haeayānajane. Hau hajesesade henanedanede haevauhaunaa.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 Nau hesā haeevathaude nesenee jajene heee, haevathede haunauude hevāejethāwau heee naudaunehāhehau, hau haejenayauhau,
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 Haeedasa hegauwune, nau haevasane naunauchuu heduwune: nau chauchaunu haejenevathaude.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 Nau Hejavaneauthusau hanaa navasanāde hahagu? Hāevahethedauwaudenee, Peda, nau hathāenethaunāde, Hechauhauthethāhe, henanedanede vauhaunane nau naneethenane, nau hanaa navasanāde, nesehene? hathauhaugaunee.
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 Nau Hejavaneauthusau, hanaadee vasanānau, hahagu: haenauwau daujasesenauauau vadaude hehethee nananenau, hahagu.
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 Nau hāenauhaudauau naa hesā daujeyauthesee haejeyehau haeahenauau, nau hanaāechauāgujanaugudaunaude, haeauthedauna hauthasee vahee henanedanede hathavasanaude, nau hasenayauhāde chauchaunu.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 Nau hanaāāedauwunaude, Nauddau, nanehāauwauthenaedene: nananene hadethauwuthajaude henayauhāne nananene; najesa haunauwuthajau.
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 Hajesanadede, hena haejau hanesāde hehethee hadāhevahew vevethahenauauwuu, haeāedauwuna, Haudauna najaa; jevajenaunevene Hechauhauthethāhe.
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 Hau hāenedaunāde Hejavaneauthusaun, haenaāāedauwunāde, jevanāthajau: hethauwuthajau vavade, nau haudnenayauhade, hathāhuk.
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 Nau hāejedāde hauauwuu, henanedane haejevadaujedāne, vavade Peda, nau James, nau Jaun, nau henesaunaune nau henaune hesāhedāeyaune.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 Nau vahee haevewauhudaune, nau haeaudauwuthajauhā: hau hanaāenehede, Jevavewauhuu; hehauwunaja, nauthe naugauhude.
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 Nau haeauchauthanauau haevachunaunanauau, dauaenaunauthee daunajanethe.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Nau haevanudana, nau hanaāedanaude hejadenene, nau hanaāanadethaude, Hesāhee, thauwauthe, hathauhuk.
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 Nau hevadathuwu haejaedasaa, nau haethauwauthe chauchaunu nau hanaāenehede hadnauchauvavathe.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 Nau henehā haegaudauwuthajaunenau: hau haeāedauwuna hadjāedauvanethe henanedaa hasedaude.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
