المَزامِير 46

١ 1 اللهُ لَنَا مَلْجَأٌ وَقُوَّةٌ، عَوْنُهُ مُتَوَافِرٌ لَنَا دَائِماً فِي الضِّيقَاتِ.

За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

٢ 2 لِذَلِكَ لاَ نَخَافُ وَلَوْ تَزَحْزَحَتِ الأَرْضُ وَانْقَلَبَتِ الْجِبَالُ إِلَى قَلْبِ الْبِحَارِ.

Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се поместили всред моретата,

٣ 3 تَهِيجُ وَتُزْبِدُ مِيَاهُهَا؛ تَتَزَلْزَلُ الْجِبَالُ مِنْ عُنْفِ جَيَشَانِهَا.

Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села)

٤ 4 تَفْرَحُ مَدِينَةُ اللهِ حَيْثُ مَسَاكِنُ الْعَلِيِّ بِنَهْرٍ دَائِمِ الْجَرَيَانِ.

Има една река, чиито води веселят Божия град, Свето място, гдето обитава Всевишният.

٥ 5 اللهُ فِي وَسَطِ الْمَدِينَةِ فَلَنْ تَتَزَعْزَعَ. يُعِينُهَا اللهُ فِي الفَجْرِ المُبَكِّرِ.

Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

٦ 6 مَاجَتِ الأُمَمُ وَهَاجَتْ، فَتَزَلْزَلَتِ الْمَمَالِكُ، وَلَكِنْ مَا إِنْ دَوَّى بِصَوْتِهِ حَتَّى ذَابَتِ الأَرْضُ.

Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.

٧ 7 رَبُّ الْجُنُودِ مَعَنَا، مَلْجَأُنَا إِلَهُ يَعْقُوبَ.

Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села)

٨ 8 تَعَالَوْا وَانْظُرُوا أَعْمَالَ اللهِ الَّذِي صَنَعَ عَجَائِبَ فِي الأَرْضِ

Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

٩ 9 يَقْضِي عَلَى الْحُرُوبِ فِي الأَرْضِ كُلِّهَا. يَكْسِرُ الْقَوْسَ وَيَشُقُّ الرُّمْحَ، وَيُحْرِقُ الْمَرْكَبَاتِ الْحَرْبِيَّةَ بِالنَّارِ.

Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и строшава копие; Изгаря с огън колесници.

١٠ 10 اسْتَكِينُوا وَاعْلَمُوا أَنِّي أَنَا اللهُ، أَتَعَالَى بَيْنَ الأُمَمِ وَأَتَعَالَى فِي الأَرْضِ.

Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог, Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

١١ 11 رَبُّ الْجُنُودِ مَعَنَا. مَلْجَأُنَا إِلَهُ يَعْقُوبَ.

Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села)