الأمثال 26

١ 1 الْكَرَامَةُ لاَ تَلِيقُ بِالْجَاهِلِ، فَهِيَ كَالثَّلْجِ فِي الصَّيْفِ، وَكَالْمَطَرِ فِي مَوْسِمِ الْحَصَادِ.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

٢ 2 اللَّعْنَةُ مِنْ غَيْرِ عِلَّةٍ لاَ تَسْتَقِرُّ، فَهِيَ كَالْعُصْفُورِ الْحَائِمِ وَالْيَمَامَةِ الطَّائِرَةِ.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

٣ 3 السَّوْطُ لِلْفَرَسِ، وَاللِّجَامُ لِلْحِمَارِ، وَالْعَصَا لِظُهُورِ الْجُهَّالِ.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

٤ 4 لاَ تُجِبِ الْجَاهِلَ بِمِثْلِ حُمْقِهِ لِئَلاَّ تُصْبِحَ مِثْلَهُ.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

٥ 5 رُدَّ عَلَى الْجَاهِلِ حَسَبَ جَهْلِهِ لِئَلاَّ يَضْحَى حَكِيماً فِي عَيْنَيْ نَفْسِهِ.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

٦ 6 مَنْ يَبْعَثُ بِرِسَالَةٍ عَلَى فَمِ جَاهِلٍ يَكُونُ كَمَنْ يَبْتُرُ الرِّجْلَيْنِ أَوْ يَجْرَعُ الظُّلْمَ.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

٧ 7 الْمَثَلُ فِي فَمِ الْجُهَّالِ كَسَاقَيِ الأَعْرَجِ الْمُرْتَخِيَتَيْنِ.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

٨ 8 مَثَلُ مَنْ يُكْرِمُ الْجَاهِلَ كَمَثَلِ مَنْ يَضْرِبُ حَجَراً فِي مِقْلاَعٍ (وَيَقْذِفُهُ بَعِيداً).

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

٩ 9 الْمَثَلُ فِي فَمِ الْجُهَّالِ كَشَوْكٍ فِي يَدِ سَكْرَانٍ.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

١٠ 10 مَنْ يَسْتَأْجِرُ الْجَاهِلَ أَوْ أَيَّ عَابِرِ طَرِيقٍ، يَكُونُ كَرَامِي سِهَامٍ، يُصِيبُ عَلَى غَيْرِ هُدىً.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

١١ 11 كَمَا يَعُودُ الْكَلْبُ إِلَى قَيْئِهِ، هَكَذَا يَعُودُ الْجَاهِلُ لِيَرْتَكِبَ حَمَاقَتَهُ.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

١٢ 12 أَشَاهَدْتَ رَجُلاً مُعْتَزّاً بِحِكْمَتِهِ؟ إِنَّ لِلْجَاهِلِ رَجَاءً فِي الإِصْلاحِ أَكْثَرَ مِنْهُ.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

١٣ 13 يَقُولُ الْكَسُولُ: فِي الطَّرِيقِ أَسَدٌ، وَفِي الشَّوَارِعِ لَيْثٌ.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

١٤ 14 كَمَا يَدُورُ الْبَابُ عَلَى مَفَاصِلِهِ، يَتَقَلَّبُ الْكَسُولُ فِي فِرَاشِهِ.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

١٥ 15 يَدْفِنُ الْكَسُولُ يَدَهُ فِي صَحْفَتِهِ وَيَشُقُّ عَلَيْهِ أَنْ يَرُدَّهَا إِلَى فَمِهِ.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

١٦ 16 الْكَسُولُ أَكْثَرُ حِكْمَةً فِي عَيْنَيْ نَفْسِهِ مِنْ سَبْعَةٍ يُجِيبُونَ بِفِطْنَةٍ.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

١٧ 17 مَنْ يَتَدَخَّلُ فِي خُصُومَةٍ لاَ تَعْنِيهِ يَكُنْ كَمَنْ يَقْبِضُ عَلَى أُذُنَيْ كَلْبٍ عَابِرٍ.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

١٨ 18 كَمَجْنُونٍ يَقْذِفُ شَرَراً وَسِهَاماً وَمَوْتاً،

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

١٩ 19 مَنْ يَخْدَعُ قَرِيبَهُ، ثُمَّ يَقُولُ: كُنْتُ أَمْزَحُ فَقَطْ!

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

٢٠ 20 كَمَا تَخْمُدُ النَّارُ لافْتِقَارِهَا إِلَى الْحَطَبِ، هَكَذَا تَكُفُّ الْخُصُومَةُ حِينَمَا يَغِيبُ النَّمَّامُ.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

٢١ 21 كَمَا أَنَّ الْفَحْمَ يَزِيدُ مِنِ اتِّقَادِ الْجَمْرِ، وَالْحَطَبَ مِنِ اشْتِعَالِ النَّارِ، هَكَذَا صَاحِبُ الْخُصُومَةِ يُضْرِمُ النِّزَاعَ.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

٢٢ 22 هَمَسَاتُ النَّمَّامِ كَلُقَمٍ سَائِغَةٍ تَنْزَلِقُ إِلَى بَوَاطِنِ الْجَوْفِ!

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

٢٣ 23 الشَّفَتَانِ الْمُتَوَهِّجَتَانِ وَالْقَلْبُ الشِّرِّيرُ مِثْلُ فِضَّةِ زَغَلٍ تُغَطِّي خَزَفَةً.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

٢٤ 24 الرَّجُلُ الْمَاكِرُ يُطْلِي نَوَايَاهُ بِمَعْسُولِ الشِّفَاهِ، وَلَكِنَّهُ يُرَاعِي الْحِقْدَ فِي قَلْبِهِ،

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

٢٥ 25 إِنْ تَمَلَّقَكَ بِعُذُوبَةِ حَدِيثِهِ، فَلاَ تَأْتَمِنْهُ، لأَنَّ قَلْبَهُ مُفْعَمٌ بِسَبْعَةِ صُنُوفٍ مِنَ الرَّجَاسَاتِ.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

٢٦ 26 إِنْ وَارَى حِقْدَهُ بِمَكْرٍ، فَإِنَّ نِفَاقَهُ يُفْتَضَحُ بَيْنَ الْجَمَاعَةِ.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

٢٧ 27 مَنْ يَحْفِرُ حُفْرَةً لإِيذَاءِ غَيْرِهِ يَقَعُ فِيهَا، وَمَنْ دَحْرَجَ حَجَراً يَرْتَدُّ عَلَيْهِ.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

٢٨ 28 اللِّسَانُ الْكَاذِبُ يَمْقُتُ ضَحَايَاهُ، وَالْفَمُ الْمَلِقُ يُسَبِّبُ خَرَاباً.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.