أيُّوب 36

١ 1 وَاسْتَطْرَدَ أَلِيهُو:

И Елиу продължавайки рече:

٢ 2 «تَحَمَّلْنِي قَلِيلاً فَأَزِيدَكَ اطِّلاَعاً، فَمَازَالَ عِنْدِي مَا أَقُولُهُ نِيَابَةً عَنِ اللهِ،

Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

٣ 3 لأَنِّي أَتَلَقَّى عِلْمِي مِنْ بَعِيدٍ وَأَعْزُو بِرّاً لِصَانِعِي.

Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;

٤ 4 حَقّاً إِنَّ كَلاَمِي صَادِقٌ، لأَنَّ الْكَامِلَ فِي الْمَعْرِفَةِ حَاضِرٌ مَعَكَ.

Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

٥ 5 اللهُ قَدِيرٌ وَلَكِنَّهُ لاَ يَحْتَقِرُ الإِنْسَانَ، هُوَ قَدِيرٌ عَظِيمُ الْقُدْرَةِ وَالْفَهْمِ.

Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

٦ 6 لاَ يُبْقِي عَلَى حَيَاةِ الشِّرِّيرِ إِنَّمَا يَقْضِي حَقَّ الْبَائِسِينَ.

Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

٧ 7 لاَ يَغُضُّ طَرْفَهُ عَنِ الصِّدِّيقِينَ، بَلْ يُقِيمُهُمْ مَعَ الْمُلُوكِ عَلَى الْعُرُوشِ إِلَى الأَبَدِ فَيَتَعَظَّمُونَ.

Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

٨ 8 وَإِنْ رُبِطُوا بِالْقُيُودِ، وَوَقَعُوا فِي حِبَالِ الشَّقَاءِ،

А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

٩ 9 عِنْدَئِذٍ يُبْدِي لَهُمْ أَفْعَالَهُمْ وَآثَامَهُمْ إِذْ سَلَكُوا بِغُرُورٍ.

Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

١٠ 10 يَفْتَحُ آذَانَهُمْ لِتَحْذِيرَاتِهِ، وَيَأْمُرُهُمْ بِالتَّوْبَةِ عَنْ إِثْمِهِمْ.

Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

١١ 11 فَإِنْ أَطَاعُوا وَعَبَدُوهُ، يَقْضُونَ أَيَّامَهُمْ بِرَغْدٍ، وَسِنِيهِمْ بِالنِّعَمِ.

И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

١٢ 12 وَلَكِنْ إِنْ عَصَوْا فَبِحَدِّ السَّيْفِ يَهْلِكُوا، وَيَمُوتُوا مِنْ غَيْرِ فَهْمٍ.

Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

١٣ 13 أَمَّا فُجَّارُ الْقُلُوبِ فَيَذْخَرُونَ لأَنْفُسِهِمْ غَضَباً، وَلاَ يَسْتَغِيثُونَ بِاللهِ حِينَ يُعَاقِبُهُمْ.

А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;

١٤ 14 يَمُوتُونَ فِي الصِّبَا بَيْنَ مَأْبُونِي الْمَعَابِدِ.

Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

١٥ 15 أَمَّا الْمُبْتَلَوْنَ فَيُنْقِذُهُمْ فِي بَلاَئِهِمْ، وَبِالضِّيقِ يَفْتَحُ آذَانَهُمْ.

Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

١٦ 16 يَجْتَذِبُكَ مِنَ الضِّيقِ إِلَى رَحْبٍ طَلِيقٍ، وَيَمْلأُ مَائِدَتَكَ بِالأَطْعِمَةِ الدَّسِمَةِ.

И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

١٧ 17 وَلَكِنَّكَ مُثْقَلٌ بِالدَّيْنُونَةِ الْوَاقِعَةِ عَلَى الأَشْرَارِ، فَالدَّعْوَى وَالْقَضَاءُ يُمْسِكَانِكَ.

Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

١٨ 18 فَاحْرِصْ لِئَلاَّ يُغْرِيَكَ الغَضَبُ بالسُّخْرِيَةِ، أَوْ تَصْرِفَكَ الرِّشْوَةُ الْعَظِيمَةُ عَنِ الحَقِّ

Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

١٩ 19 أَيُمْكِنُ لِثَرَائِكَ أَوْ لِجُهُودِكَ الْجَبَّارَةِ أَنْ تَدْعَمَكَ فَلاَ تَغْرَقَ فِي الْكَآبَةِ؟

Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

٢٠ 20 لاَ تَتَشَوَّقْ إِلَى اللَّيْلِ حَتَّى تَجُرَّ النَّاسَ خَارِجاً مِنْ بُيُوتِهِمْ.

Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

٢١ 21 احْتَرِسْ أَنْ تَتَحَوَّلَ إِلَى الشَّرِّ، فَإِنَّ هَذَا مَا اخْتَرْتَهُ عِوَضاً عَنِ الشَّقَاءِ.

Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

٢٢ 22 انْظُرْ، إِنَّ اللهَ يَتَمَجَّدُ فِي قُوَّتِهِ. أَيُّ مُعَلِّمٍ نَظِيرُهُ؟

Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

٢٣ 23 مَنْ سَنَّ لَهُ طُرُقَهُ أَوْ قَالَ لَهْ: لَقَدِ ارْتَكَبْتَ خَطَأً؟

Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

٢٤ 24 لاَ تَنْسَ أَنْ تُعَظِّمَ عَمَلَهُ الَّذِي يَتَغَنَّى بِهِ النَّاسُ.

Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

٢٥ 25 لَقَدْ شَهِدَهُ النَّاسُ كُلُّهُمْ، وَتَفَرَّسُوا فِيهِ مِنْ بَعِيدٍ.

В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

٢٦ 26 فَمَا أَعْظَمَ اللهَ! وَنَحْنُ لاَ نَعْرِفُهُ، وَعَدَدُ سِنِيهِ لاَ يُسْتَقْصَى.

Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

٢٧ 27 لأَنَّهُ يَجْتَذِبُ قَطَرَاتِ الْمَاءِ، وَيَجْعَلُ سُحُبَهُ تَهْطِلُ أَمْطَاراً،

Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

٢٨ 28 تَسْكُبُهَا السَّمَاوَاتُ وَتَصُبُّهَا بِغَزَارَةٍ عَلَى الإِنْسَانِ.

Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

٢٩ 29 أَهُنَاكَ مَنْ يَفْهَمُ كَيْفَ تَنْتَشِرُ السُّحُبُ، وَكَيْفَ تُرْعِدُ سَمَاؤُهُ؟

Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

٣٠ 30 فَانْظُرْ كَيْفَ بَسَطَ بُرُوقَهُ حَوَالَيْهِ وَتَسَرْبَلَ بِلُجَجِ الْبَحْرِ.

Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

٣١ 31 هَكَذَا يُطْعِمُ اللهُ الشُّعُوبَ وَيُزَوِّدُهُمْ بِالْغِذَاءِ بِوَفْرَةٍ.

(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

٣٢ 32 يَمْلأُ يَدَيْهِ بِالْبُرُوقِ وَيَأْمُرُهَا أَنْ تُصِيبَ الْهَدَفَ.

Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

٣٣ 33 إِنَّ رَعْدَهُ يُنْذِرُ بِاقْتِرَابِ الْعَاصِفَةِ، وَحَتَّى الْمَاشِيَةُ تُنْبِئُ بِدُنُوِّهَا.

Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.