Лука 17

1 А ученицима рече: Није могуће да не дођу саблазни; али тешко ономе с кога долазе;

И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

2 Боље би му било да му се воденични камен обеси о врату, и да га баце у море, него да саблазни једног од ових малих.

По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3 Чувајте се. Ако ти сагреши брат твој, накарај га; па ако се покаје, опрости му.

Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4 И ако ти седам пута на дан сагреши, и седам пута на дан дође к теби и рече: Кајем се, опрости му.

И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5 И рекоше апостоли Господу: Дометни нам вере.

И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6 А Господ рече: Кад бисте имали вере колико зрно горушичино, и рекли бисте овом дубу: Ишчупај се и усади се у море, и послушао би вас.

А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7 Који пак од вас кад има слугу који оре или чува стоку па кад дође из поља, каже му: Ходи брзо и седи за трпезу?

А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

8 Него не каже ли му: Уготови ми да вечерам, и запрегни се те ми служи док једем и пијем, па онда и ти једи и пиј?

Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9 Еда ли ће он захвалити слузи том кад сврши шта му се заповеди? Не верујем.

Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

10 Тако и ви кад свршите све што вам је заповеђено, говорите: Ми смо залудне слуге, јер учинисмо шта смо били дужни чинити.

Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

11 И кад иђаше у Јерусалим, Он пролажаше између Самарије и Галилеје.

И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

12 И кад улажаше у једно село сретоше Га десет губавих људи, који сташе издалека,

И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

13 И подигоше глас говорећи: Исусе учитељу! Помилуј нас.

извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14 И видевши их рече им: Идите и покажите се свештеницима. И они идући очистише се.

И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

15 А један од њих видевши да се исцели поврати се хвалећи Бога гласно,

И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

16 И паде ничице пред ноге Његове, и захвали Му. И то беше Самарјанин.

и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

17 А Исус одговарајући рече: Не исцелише ли се десеторица? Где су дакле деветорица?

А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

18 Како се међу њима који не нађе да се врати да захвали Богу, него сам овај туђин?

Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19 И рече му: Устани, иди; вера твоја поможе ти.

И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20 А кад Га упиташе фарисеји: Кад ће доћи царство Божије? Одговарајући рече им: Царство Божије неће доћи да се види;

А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

21 Нити ће се казати: Ево га овде или онде; јер гле, царство је Божије унутра у вама.

нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

22 А ученицима рече: Доћи ће време кад ћете зажелети да видите један дан Сина човечијег, и нећете видети.

И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

23 И рећи ће вам: Ево овде је, или: Ено онде; али не излазите, нити тражите.

И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

24 Јер као што муња сине с неба, и засветли се преко свега што је под небом, тако ће бити и Син човечији у свој дан.

Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25 Али Му најпре треба много пострадати, и окривљеном бити од рода овог.

Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 И како је било у време Нојево онако ће бити у дане Сина човечијег:

И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27 Јеђаху, пијаху, жењаху се, удаваху се до оног дана кад Ноје уђе у ковчег, и дође потоп и погуби све.

ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

28 Тако као што би у дане Лотове: јеђаху, пијаху, куповаху, продаваху, сађаху, зидаху;

Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

29 А у дан кад изиђе Лот из Содома, удари огањ и сумпор из неба и погуби све.

а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,

30 Тако ће бити и у онај дан кад ће се јавити Син човечији.

подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31 У онај дан који се деси на крову, а покућство његово у кући, нека не силази да га узме; и који се деси у пољу, тако нека се не враћа натраг.

В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

32 Опомињите се жене Лотове.

Помнете Лотовата жена!

33 Који пође да сачува душу своју, изгубиће је; а који је изгуби, оживеће је.

Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34 Кажем вам: у ону ноћ биће два на једном одру, један ће се узети а други ће се оставити;

Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35 Две ће млети заједно, једна ће се узети а друга ће се оставити;

Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

36 Два ће бити на њиви, један ће се узети а други ће се оставити.

Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

37 И одговарајући рекоше Му: Где, Господе? А Он им рече: Где је стрвина онамо ће се и орлови скупити.

Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.