Иисус Навин 16

1 Потом выпал жребий сынам Иосифа: от Иордана подле Иерихона, у вод Иерихонских на восток, пустыня, простирающаяся от Иерихона к горе Вефильской;

На Иосифовите потомци се падна по жребие земята от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, земята, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;

2 от Вефиля идет предел к Лузу и переходит к пределу Архи до Атарофа,

и границата се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,

3 и спускается к морю, к пределу Иафлета, до предела нижнего Беф-Орона и до Газера, и оканчивается у моря.

и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.

4 Это получили в удел сыны Иосифа: Манассия и Ефрем.

И Иосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрема, взеха наследството си.

5 Предел сынов Ефремовых по племенам их был сей: от востока пределом удела их был Атароф-Адар до Беф-Орона верхнего и Газары;

Пределите на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;

6 потом идет предел к морю северною стороною Михмефафа и поворачивает к восточной стороне Фаанаф-Силома и проходит его с восточной стороны Ианоха;

и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;

7 от Ианоха, нисходя к Атарофу и Наарафу, примыкает к Иерихону и доходит до Иордана;

и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.

8 от Таппуаха идет предел к морю, к потоку Кане, и оканчивается морем. Вот удел колена сынов Ефремовых, по племенам их.

От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.

9 И города отделены сынам Ефремовым в уделе сынов Манассииных, все города с селами их.

Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.

10 Но Ефремляне не изгнали Хананеев, живших в Газере; посему Хананеи жили среди Ефремлян до сего дня, платя им дань. Наконец пришел фараон, царь Египетский, и взял город, и сжег его огнем, и Хананеев и Ферезеев и жителей Газера перебили, и отдал его фараон в приданое дочери своей.

Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, както живеят и до днес, и станаха поданни роби.