Ded'enu' ra Dud'uin 24
1 Seli fai lima ma, atahori Yahudi mana rae radꞌedꞌea ro Paulus ra losa kota Kaisarea. Sia nononggoꞌ naa, hambu Ananias. Eni malangga agama Yahudi ra malangga monae na. Malangga feaꞌ ra o rema boe. Ara rema ro atahori feaꞌ esa, nara na Tertulus. Ana olaꞌ nahine. Naa de ara ro e, dadꞌi sira mana ola-ola na fo labꞌan Paulus.
О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;
2 Atahori ra basa se raꞌabꞌue mia mamana nggenggero dedꞌeat ena ma, hofernor denu ro Paulus masoꞌ. Boe ma Tertulus fela nambariiꞌ, nae olaꞌ naꞌatutudꞌaꞌ Paulus. Ana fee hadaꞌt neu hofernor, ma olaꞌ nae, “Ama hofernor! Dꞌoo basa ia, eniꞌ a amaꞌ toꞌu parendaꞌ sia ia, amaꞌ bubꞌuluꞌ maloleꞌ saa fo fee nema hai. Ma amaꞌ tao maloleꞌ dalaꞌ naeꞌ, losa hai atahori Yahudi ra misodꞌa no sodꞌa-moleꞌ. De faiꞌ ia hai mae moꞌe makasi naeꞌ neu amaꞌ. Te se fai, mana bisa tao maloleꞌ naeꞌ sia bee-bꞌee onaꞌ amaꞌ ia.
О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,
то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4 Au nda olaꞌ naeꞌ sa. Au olaꞌ neuꞌ a sosoa na. Dadꞌi au oꞌe amaꞌ rena malolole, saaꞌ fo au ae ufadꞌe soꞌal Paulus ia.
Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,
5 Taꞌo ia, amaꞌ. Sia hai atahori Yahudi ra, Paulus ia, onaꞌ hedꞌis esa mana lali mia mamanaꞌ esa nisiꞌ mamana feaꞌ. Ana hiiꞌ a labꞌan hai agama ma, ma tao nalulutu hai adat ma sia bee-bꞌee. Ana bee neu o, atahori Yahudi ra radꞌedꞌea esa no esa. Eni, malangga mana matatale mia partei agama mana tungga atahori Nasaret esa, fo hai mae ‘partei Nasarani’. Te saa fo ranoriꞌ naa, sala no hai agama na nanori ma.
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;
6 Atahori ia, nae nanggenggeo hai Ume Hule-oꞌe Huu meumare ma, huu ana nendi atahori dintiu nisiꞌ rala neu. Naa de, hai toꞌu e. [Tungga hai hihii ma, hai mae hukun e tungga hai atoran ma.
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 Te malangga soldꞌadꞌu Lisias nema lea nala e mia hai lima mara.
но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].
8 Ana parenda oi, mete ma hambu atahori rae radꞌedꞌea ro Paulus, naa, rema randaa ro amaꞌ sia Kaisarea. Ana nauꞌ a, hofernor mana nggero dedꞌeat ia] Naa de, hai ima fo amaꞌ paresaꞌ dedꞌeat ia. Dei fo amaꞌ bubꞌuluꞌ basa saa fo hai olaꞌ ia, memaꞌ tebꞌe. Hai oꞌola ma, taꞌo a ia ena. Makasi, amaꞌ.”
А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 Tertulus olaꞌ basa ma, atahori Yahudi feaꞌ ra raꞌaheiꞌ tungga rae, “Tebꞌe, amaꞌ! Memaꞌ taꞌo naa.”
И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 Basa naa ma, hofernor sein Paulus oi, “Au fee ho musulaꞌe ao ma.” Paulus fela nambariiꞌ ma olaꞌ nae, “Amaꞌ hofernor! Amaꞌ parenda sia nusaꞌ ia, dooꞌ ena. Amaꞌ bubꞌuluꞌ basa hai atahori Yahudi masodꞌa ma sia ia. huu naa, au nda umutau usulaꞌe ao ngga sia amaꞌ mata na sa.
А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 Mbei ma fai sanahulu rua mana neuꞌ naa, au isiꞌ Yerusalem fo uu hule-oꞌe sia Ume Hule-oꞌe Huuꞌ a. Amaꞌ bisa natane atahori mana hule-oꞌe ro auꞌ ra.
защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 Au nda ureresi saa saꞌ boe sia Ume Hule-oꞌe Huuꞌ a. Ma sia ume hule-oꞌe feaꞌ ra o, au nda uꞌubꞌue atahori fo ramue sa. Au o nda tao haras sia Yerusalem saꞌ boe.
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 Te ia naa, atahori ia ra rae raꞌatutudꞌaꞌ au. Te saa fo ara olaꞌ faaꞌ ra, naa nda ma bukti saa saꞌ boe.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 Taꞌo ia, amaꞌ hofernor. Au musi utaa dalaꞌ esa neu amaꞌ. Au tungga partei feuꞌ esa, fo atahori ra ranara e oi, ‘Lamatuaꞌ Yesus Dala Masodꞌa Na.’ Au hule-oꞌe neu Lamatualain, onaꞌ a au bei-bai nggara hule-oꞌe neu E boe. Au o tungga baꞌi Musa atoran nara, ma umuhere tebꞌe-tebꞌeꞌ neu saa fo Lamatualain mana ola-ola Nara suraꞌ hela fee hai.
Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
15 Au umuhena Lamatualain onaꞌ atahori ia ra, fo mana rambariiꞌ labꞌan au ra. Hai mimihere mae, Lamatualain tao nasodꞌa baliꞌ atahori mates ra: mae atahori maloleꞌ, do deulakaꞌ o, ona esaꞌ.
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 Naa de, au manggate tao-taoꞌ fo usodꞌa no rala ndos sia Lamatualain ma atahori mata na. No taꞌo naa, nda hambu atahori raꞌatutudꞌaꞌ au sa.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
17 Au tao ues too hira ena sia rae Israꞌel deaꞌ, dei de au baliꞌ Yerusalem uma. Au uma endi doiꞌ fo atahori raꞌadꞌuru, fo tulu-fali neu hai atahori manasusaꞌ ra. Boe ma, au o isiꞌ Ume Hule-oꞌe Huuꞌ a, fo ae hule-oꞌe ma fee tutunu-hohotuꞌ mataꞌ-mataꞌ neu Lamatualain.
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
18 Te, au feꞌe umeu ao ngga sia naa tungga hai atoran adat na ma, ara rema rae toꞌu au. Leleꞌ naa, atahori mbeiꞌ a mia naa, ma esa nda namue saa mia naa saꞌ boe!
А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
19 Sia naa, akaꞌ a atahori Yahudi hira rema mia nusaꞌ Asia rae hule-oꞌe. De mete ma ara raꞌena soꞌal ro au, naa, sira mana rae radꞌedꞌea ro au sia ia. Te nda ama nggara ia ra sa!
но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20 Te atahori naa ra nda rema sa. De amaꞌ natane sobꞌa atahori ia ra, au sala ngga saa? Faiꞌ naa, ara paresaꞌ au mia mamana nggenggero dedꞌeat agama, te ara nda hambu au sala ngga saa saꞌ boe. Amaꞌ natane se a!
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
21 Akaꞌ a mbei ma dalaꞌ esa, mana tao se ramue ma nda hii au sa. Leleꞌ au olaꞌ uhereꞌ ae, ‘Hei mae hukun au, huu au umuhere ae, Lamatualain bisa tao nasodꞌa baliꞌ atahori mates ra!’”
освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 Paulus olaꞌ taꞌo naa, te hofernor Feliks nahine naeꞌ ena, soꞌal ‘Lamatuaꞌ Yesus Dala Masodꞌa Na’. Naa de, ana nateꞌe neꞌebuꞌet naa oi, “Taꞌo ia! Au ae oꞌe malangga Lisias, fo rena dudꞌui na dei. Au olaꞌ basa o e, fo au feꞌe uꞌetuꞌ dedꞌeat ia ena.”
А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23 Boe ma ana denu malangga soldꞌadꞌu esa neu ai hela Paulus. Te ana parenda fo fee fai loaꞌ mbei neu Paulus, ma afiꞌ naꞌangge nonoo nara rema tao mata neu e.
И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 Hofernor Feliks sao na, atahori Yahudi, nara na Drusila. Seli fai hira ma, ana sangga fai loaꞌ fo no sao na rae ola-olaꞌ ro Paulus. Naa de, ana denu rendi Paulus neu nandaa no ruꞌa se. Boe ma Paulus nafadꞌe ruꞌa se taꞌo bee fo atahori ramahere neu Yesus Kristus, atahori fo Lamatualain helu basa mia dalahulu na.
След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25 Ana o nafadꞌe taꞌo bee fo atahori rasodꞌa ndos, ma ranea ao nara fo afiꞌ tao salaꞌ. Ana o nafadꞌe oi, dei fo Lamatualain hukun basa atahori. Feliks rena nala ma, ana namatau, de nafadꞌe Paulus nae, “Paulus. Dai ena. Losaꞌ a ia leo! Mete ma hambu fai loaꞌ fai fo, au oꞌe seluꞌ nggo.”
И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 Mae Feliks rala na namatau, te onaꞌ o ana sangga dalaꞌ fo Paulus soro fee ne dꞌoiꞌ, fo ana mboꞌi e. Naa de, ana akaꞌ a noꞌe Paulus fo ola-olaꞌ no e.
Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27 Te huu sia dala esa fai, hofernor Feliks o haꞌi ralaꞌ no malangga agama Yahudi ra. Naa de, ana nda naꞌetuꞌ Paulus dedꞌea na lai-lai sa. Ana hela dedꞌeat naa too rua. Basa ma, hofernor feuꞌ sa, nara na Porkius Festus, nema nggati e. Te ara feꞌe ranea rahereꞌ Paulus.
Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
