Рут 3

1 Екхвар лаки сокра Наоми пхэндас лакэ: — Ашта, мури щей, аракхав тукэ тхан, кай тэ траис андэ пачя.

One day, Naomi said to Ruth, “My daughter, should I not seek to secure a home for you where you will be happy and prosperous?

2 Дыкх аканак, о Боаз, каскэ бутярицэнца ту санас, амэнгэ нямо. Адес по мизмэри вов авла, кай ужарэн сэмно.

Is not Boaz, with whose girls you have been, a relative of ours?

3 Атунчи тхов-ту, макх-ту сагангэ улыенца ай урав тирэ май шукар гада. Жя котэ, кай ужарэн сэмно, алом на сыкадюв лэскэ, жи пун вов хала ай пэла.

Tonight he is going to winnow barley on the threshing-floor. So bathe and anoint yourself and put on your best clothes and go down to the threshing-floor. But do not make yourself known to the man until he has finished eating and drinking.

4 Кана вов пашлёла, лэ сама, кай пашлёл. Котар жя, ваздэ капа па лэскэ пунрэ ай пашлюв. Вов пхэнла тукэ, со тэ кэрэс.

Then when he lies down, mark the place where he lies. Go in, uncover his feet, lie down, and then he will tell you what to do.”

5 — Мэ кэро са, сар ту пхэнэс, — пхэндас пэ кадо э Рут.

“I will do as you say.” Ruth said to her.

6 Вой гэлас по кадо тхан ай кэрдас са, со пхэндас лаки сокра.

So she went down to the threshing-floor and did just as her mother-in-law told her.

7 Кана о Боаз ащядилас тэ хал ай тэ пэл ай лэско ило ковлилас, вов гэлас ай пашлилас пэ дурутны риг, кай сас кидыны сулума. Рут пашылас локхорэс, ваздас э капа па лэскэ пунрэ ай пашлилас.

When Boaz had finished eating and drinking and was in a happy mood, he went to lie down at the end of the heap of grain. Then Ruth came quietly and uncovered his feet and lay down.

8 Пэ допаш рат вов издраяс, пиписардас паша пэстэ ай аракхлас э жювля, сави пашлёлас паш лэскэ пунрэ.

At midnight the man was startled and turned over, and there was a woman lying at his feet!

9 — Кон сан? — пущлас вов. — Мэ сым тири бутярица Рут, муро рай, – пхэндас вой. – Лэ ма андо тиро кхэр, чяк сан екх анда амарэ май пашутнэ нямо, кон фирий амэн.

“Who are you?” he said. “I am Ruth your servant,” she answered, “Spread your cloak over your servant, for you are a near relative.”

10 — Алдый тут о Рай Яхва, мури щей, — пхэндас вов. — Кадо лащё баё сы май баро, сар ту кэрдан англа кадо: ту чи лан тэ нашэс пала тэрнэ мурш, — чи пала барвалэ, чи пала чёрэ.

He said, “May you be blest by the Lord, my daughter. You have shown me greater favor now than at first, for you have not followed young men, whether poor or rich.

11 Ай аканак, мури щей, на дара. Мэ кэрав тукэ са, со ту мангэс. Са муро форо жянэл, со ту сан пативалы жювли.

My daughter, have no fear. I will do for you all that you ask, for the whole town knows that you are a virtuous woman.

12 Мэ сым тиро пашутно нямо, алом сы нямо инкэ май пашэ мандар.

Now it is true that I am a near relative, but there is another man nearer than I.

13 Ащ пэ рат катэ, ай ёкор, тэ камла вов тэ авэл тиро фиритори, атунчи мишто — мэк тэ авэл. Ай тэ на камла, кадо кэро мэ; кадо сы чячипэ, сар сы чячипэ, кэ о Рай Яхва сы траимэ. Сов катэ жи ко ёкор.

Stay here tonight, and then in the morning, if he will perform for you the duty of a kinsman, well, let him do it. But if he will not perform for you the duty of a kinsman, then as surely as the Lord lives, I will do it for you. Lie down until morning.”

14 Ай вой пашлёлас паша лэскэ пунрэ жи ко ёкор, алом ущилас, кана инкэ чи десайлас, кана инкэ наштык сас тэ пинжярэл екх мануш лэ каврэс. Боаз пхэндас пэскэ: «Мэк коник тэ на жянэл, кэ кады жювли сас катэ».

So she lay at his feet until morning, but rose before anyone could recognize her, for Boaz said, “No one must know that a woman came to the threshing-floor.”

15 Вов пхэндас лакэ: — Дэ мангэ тиро пхикэнго дыкло, саво сы пэ тутэ, ай инкэр лэс. Кана вой кэрдас кадо, вов щютас андо дыкло ячмень, шов меры, ай жутысардас лакэ тэ щёл пхарипэ пэ пхикэ. Пала кадо вов гэлас палпалэ андо форо.

He also said, “Bring the cloak which you have on and hold it.” So she held it while he poured into it six measures of barley and laid it on her shoulders. Then he went into the city.

16 Кана э Рут авилас кай пэски сокра, Наоми пущлас: — Сар, мури щей? Ай вой панаскодысардас лакэ па са, со кэрдас лакэ о Боаз,

When Ruth came to her mother-in-law, Naomi asked, “Is it you, my daughter?” Then Ruth told Naomi all that the man had done for her.

17 ай щютас пашэ: — Вов дас мангэ кодал шов меры сэмно ворбаса: «На болдэ-ту кай тири сокра щюще вастэнца».

“He gave me these six measures of barley,” she said, “for he said I should not go to my mother-in-law empty-handed.”

18 Наоми пхэндас: — Рыбдысар эк-цэра, мури щей, жи пун жянэса, со авла май дур. Чяк кадо мануш чи чендэшыя-пэ, жи пун адес чи дэл гата кадо баё.

“Wait quietly, my daughter.” Naomi said, “Until you know how the affair will turn out, for the man will not rest unless he settles it all today.”