Luka 16
1 Yesu alobaki na bayekoli na Ye: — Mozwi moko azalaki na mobateli bomengo; bongo bafundaki ye epai ya mozwi ete azali kosakana na biloko na ye.
О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 Mozwi abengaki ye mpo na kotuna ye: « Makambo nini nazali koyoka na tina na yo? Yebisa ngai ndenge nini obateli bomengo na ngai; pamba te, kobanda lelo, okozala lisusu mobateli bomengo na ngai te. »
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Mobateli bomengo amilobelaki: « Nasala nini sik’oyo? Mokonzi na ngai azali kolongola ngai na mosala? Nazali na makasi te ya kotimola mabele, mpe nakoyoka soni mpo na kokoma kosenga-senga.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 Ah! Nasosoli sik’oyo likambo oyo nakoki kosala mpo ete, tango nakozala lisusu na mosala te, bato bayamba ngai kati na bandako na bango. »
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 Boye, abengaki bato nyonso oyo bazalaki na niongo ya mokonzi na ye; atunaki na moto ya liboso: « Osengeli kofuta boni lokola niongo epai ya mokonzi na ngai? »
И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 Moto yango azongisaki: « Batono tuku mibale ya mafuta. » Mobateli bomengo alobaki na ye: « Zwa mokanda na yo ya niongo, vanda noki, mpe koma mokanda mosusu ya nyonso ya bangungulu zomi. »
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 Atunaki na moto mosusu: « Osengeli kofuta boni lokola niongo epai ya mokonzi na ngai? » Azongisaki: « Basaki nkama moko ya ble. » Mobateli bomengo alobaki na ye: « Zwa mokanda na yo ya niongo, mpe koma mokanda mosusu ya nyonso ya basaki tuku mwambe. »
После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 Mokonzi akumisaki mobateli mabe wana ya bomengo mpo na mayele oyo asalaki na yango. Pamba te bato ya mokili oyo, bazali na mayele koleka bana ya pole. (aiōn g165)
И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
9 Nalobi na bino: bosalela bomengo ya mabe mpo na kotonga bondeko na bato mosusu; mpo ete tango ekosila, bayamba bino kati na bivandelo ya seko. (aiōnios g166)
И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
10 Moto oyo azali sembo na makambo mike, akoki mpe kozala sembo na makambo minene; mpe moto oyo azali sembo te na makambo mike, akozala mpe sembo te na makambo minene.
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 Boye soki bozali sembo te na bobateli bomengo oyo ezwami na banzela ya lokuta, nani akopesa bino bomengo ya solo?
И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 Mpe soki bozali sembo te na bobateli biloko ya moto mosusu, nani akopesa bino biloko oyo esengeli kozala ya bino moko?
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Mosali moko te akoki kosalela bankolo mibale, pamba te akoyina moko mpe akolinga mosusu to akokangama na moko mpe akoboya mosusu. Bokoki te kosalela mbala moko Nzambe mpe mbongo.
Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 Wana Bafarizeo bazalaki koyoka Yesu koloba makambo wana nyonso, bazalaki koseka Ye, pamba te bazalaki na lokoso ya mbongo.
Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 Kasi Yesu alobaki na bango: — Bino, bozali penza bato oyo bomilakisaka na miso ya bato mosusu lokola nde bozali bato ya sembo, nzokande Nzambe ayebi mitema na bino; pamba te oyo bato bamonaka motuya makasi, Nzambe ayokaka yango nkele.
И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 Tango ya Mibeko mpe ya Basakoli ewumelaki kino na Yoane Mobatisi; kasi wuta Yoane Mobatisi ayaki, Sango Malamu ya Bokonzi ya Nzambe ezali koteyama, mpe moto nyonso azali kobunda na kondima mpo na kokota kuna.
Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 Ezali penza pete mpo na Likolo mpe mabele kolimwa; kasi mpo na Mibeko, ezali penza pasi mpo na nkoma na yango oyo eleki moke kolongwa.
Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Mobali nyonso oyo alongoli mwasi na ye na libala mpe abali mwasi mosusu asali ekobo, mpe mobali oyo abali mwasi oyo balongoli na libala asali mpe ekobo.
Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 Ezalaki na mozwi moko oyo azalaki kolata bilamba ya motane makasi mpe ya lino ya kitoko, bongo azalaki kobika bomoi ya bisengo mikolo nyonso.
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 Na liboso ya ekuke ya ndako na ye, mobola moko atandamaki wana, kombo na ye ezalaki Lazare, nzoto na ye mobimba etonda na bapota;
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 azalaki koluka ata kolia biloko oyo ezalaki kokweya longwa na mesa ya mozwi, kasi ezalaki bambwa nde ezalaki koya kolembola bapota na ye.
като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
22 Mokolo moko, mobola yango akufaki, mpe ba-anjelu bamemaki ye epai ya Abrayami. Mozwi mpe akufaki, mpe bakundaki ye.
Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
23 Kati na mboka ya bakufi, mozwi azalaki konyokwama na pasi makasi; boye atombolaki miso mpe amonaki, na mosika, Abrayami elongo na Lazare avanda pembeni na ye. (Hadēs g86)
И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
24 Mozwi akomaki koganga: « Tata Abrayami, yokela ngai mawa! Tinda Lazare ete atia songe ya mosapi na ye kati na mayi mpo ete atangisela ngai mayi na lolemo, pamba te nazali koyoka pasi makasi kati na moto oyo. »
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Kasi Abrayami azongisaki: « Mwana na ngai, kanisa ete, wana ozalaki na bomoi, ozwaki bolamu ebele, kasi Lazare azwaki nde pasi ebele. Sik’oyo awa, azali kozwa kobondisama na ye; kasi yo, okomi na pasi.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 Lisusu, libulu moko monene ekaboli biso mpe bino, mpo ete moto nyonso oyo alingi kolongwa awa epai biso tozali mpo na kokende epai na bino, akoka te; mpe ete moto nyonso oyo alingi kokatisa libulu yango longwa kuna epai bino bozali mpo na koya awa epai na biso, akoka mpe te. »
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 Mozwi alobaki: « Tata, nasengi na yo, tinda Lazare epai ya libota na ngai,
А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 pamba te nazali na bandeko mitano. Tika ete akende kokebisa bango mpo ete, bango mpe, bakoma awa te, kati na esika oyo ya pasi! »
защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Abrayami azongisaki: « Bandeko na yo bazali na Moyize mpe basakoli; tika ete bayoka bango! »
Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
30 Mozwi alobaki lisusu: « Te, tata Abrayami! Kasi soki moto moko awuti na mboka ya bakufi mpe akei epai na bango, bakobongola mitema! »
А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 Abrayami alobaki na ye: « Soki baboyi koyoka Moyize mpe basakoli, bakondima mpe kaka te ata soki moto moko alamuki kati na bakufi. »
И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
