Actuum Apostolorum 24
1 Post quinque autem dies descendit princeps sacerdotum, Ananias, cum senioribus quibusdam, et Tertullo quodam oratore, qui adierunt præsidem adversus Paulum.
О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;
2 Et citato Paulo cœpit accusare Tertullus, dicens: Cum in multa pace agamus per te, et multa corrigantur per tuam providentiam;
О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,
3 semper et ubique suscipimus, optime Felix, cum omni gratiarum actione.
то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4 Ne diutius autem te protraham, oro, breviter audias nos pro tua clementia.
Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,
5 Invenimus hunc hominem pestiferum, et concitantem seditiones omnibus Iudæis in universo orbe, et auctorem seditionis sectæ Nazarenorum:
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;
6 qui etiam templum violare conatus est, quem et apprehensum voluimus secundum legem nostram iudicare.
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 Superveniens autem tribunus Lysias, cum vi magna eripuit eum de manibus nostris,
но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].
8 iubens accusatores eius ad te venire: a quo poteris ipse iudicans, de omnibus istis cognoscere, de quibus nos accusamus eum.
А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 Adiecerunt autem et Iudæi, dicentes hæc ita se habere.
И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 Respondit autem Paulus, (annuente sibi Præside dicere) Ex multis annis te esse iudicem genti huic sciens, bono animo pro me satisfaciam.
А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 Potes enim cognoscere quia non plus sunt mihi dies quam duodecim, ex quo ascendi adorare in Ierusalem:
защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 et neque in templo invenerunt me cum aliquo disputantem, aut concursum facientem turbæ, neque in synagogis, neque in civitate:
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 neque probare possunt tibi de quibus nunc me accusant.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 Confiteor autem hoc tibi, quod secundum sectam, quam dicunt hæresim, sic deservio Patri, et Deo meo, credens omnibus, quæ in Lege, et Prophetis scripta sunt:
Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
15 spem habens in Deum, quam et hi ipsi expectant, resurrectionem futuram iustorum, et iniquorum.
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 In hoc et ipse studeo sine offendiculo conscientiam habere ad Deum, et ad homines semper.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
17 Post annos autem plures eleemosynas facturus in gentem meam, veni, et oblationes, et vota,
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
18 in quibus invenerunt me purificatum in templo: non cum turba, neque cum tumultu.
А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
19 Quidam autem ex Asia Iudæi, quos oportebat apud te præsto esse, et accusare siquid haberent adversum me:
но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20 aut hi ipsi dicant siquid invenerunt in me iniquitatis cum stem in concilio,
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
21 nisi de una hac solummodo voce, qua clamavi inter eos stans: Quoniam de resurrectione mortuorum ego iudicor hodie a vobis.
освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 Distulit autem illos Felix, certissime sciens de via hac, dicens: Cum Tribunus Lysias descenderit, audiam vos.
А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23 Iussitque Centurioni custodire eum, et habere requiem, nec quemquam de suis prohibere ministrare ei.
И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 Post aliquot autem dies veniens Felix cum Drusilla uxore sua, quæ erat Iudæa, vocavit Paulum, et audivit ab eo fidem, quæ est in Christum Iesum.
След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25 Disputante autem illo de iustitia, et castitate, et de iudicio futuro, tremefactus Felix respondit: Quod nunc attinet, vade: tempore autem opportuno accersam te:
И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 simul et sperans, quod pecunia ei daretur a Paulo, propter quod et frequenter accersens eum, loquebatur cum eo.
Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27 Biennio autem expleto, accepit successorem Felix Portium Festum. Volens autem gratiam præstare Iudæis Felix, reliquit Paulum vinctum.
Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
