Psalmorum 142

1 Intellectus David, cum esset in spelunca, oratio. [Voce mea ad Dominum clamavi, voce mea ad Dominum deprecatus sum.

Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 Effundo in conspectu ejus orationem meam, et tribulationem meam ante ipsum pronuntio:

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

3 in deficiendo ex me spiritum meum, et tu cognovisti semitas meas. In via hac qua ambulabam absconderunt laqueum mihi.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

4 Considerabam ad dexteram, et videbam, et non erat qui cognosceret me: periit fuga a me, et non est qui requirat animam meam.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 Clamavi ad te, Domine; dixi: Tu es spes mea, portio mea in terra viventium.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 Intende ad deprecationem meam, quia humiliatus sum nimis. Libera me a persequentibus me, quia confortati sunt super me.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 Educ de custodia animam meam ad confitendum nomini tuo; me exspectant justi donec retribuas mihi.]

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.