< יַעֲקֹב 1 >
יעקב עבד אלהים ואדנינו ישוע המשיח שאל לשלום שנים עשר השבטים הנפוצים׃ | 1 |
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
אך לשמחה חשבו לכם אחי כאשר תבאו בנסינות שונים׃ | 2 |
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
בדעתכם כי בחן אמונתכם מביא לידי סבלנות׃ | 3 |
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
והסבלנות שלמה תהיה בפעלה להיותכם שלמים ותמימים ולא תחסרו כל דבר׃ | 4 |
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
ואיש מכם כי יחסר חכמה יבקשנה מאלהים הנותן לכל בנדיבה ובאין גערה ותנתן לו׃ | 5 |
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
רק יבקש באמונה ובבלי ספק כי בעל ספק דומה לגלי הים הסער והנגרש׃ | 6 |
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
והאיש ההוא אל ידמה בנפשו כי ישא דבר מאת יהוה׃ | 7 |
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
איש אשר חלק לבו הפכפך הוא בכל דרכיו׃ | 8 |
понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
אבל האח השפל יתהלל ברוממתו׃ | 9 |
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
והעשיר יתהלל בשפלותו כי יעבר כציץ החציר׃ | 10 |
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
כי זרח השמש בחמתו וייבש את החציר ויבל ציצו וחסד מראהו אבד כן יבול העשיר בהליכותיו׃ | 11 |
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
אשרי האיש העמד בנסיונו כי כאשר נבחן ישא עטרת החיים אשר הבטיח יהוה לאהביו׃ | 12 |
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
אל יאמר המנסה האלהים נסני כי האלהים איננו מנסה ברע והוא לא ינסה איש׃ | 13 |
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
כי אם ינסה כל איש בתאות נפשו אשר תסיתהו ותפתהו׃ | 14 |
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
ואחרי כן הרתה התאות ותלד חטא והחטא כי נשלם יוליד את המות׃ | 15 |
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
כל מתנה טובה וכל מנחה שלמה תרד ממעל מאת אבי האורות אשר חלוף וכל צל שנוי אין עמו׃ | 17 |
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
הוא בחפצו ילד אותנו בדבר האמת להיותנו כמו ראשית בכורי יצוריו׃ | 18 |
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
על זאת אחי אהובי יהי כל איש מהיר לשמע קשה לדבר וקשה לכעוס׃ | 19 |
Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
כי כעס אדם לא יפעל צדקת אלהים׃ | 20 |
защото човешкия гняв не върши Божията правда.
לכן הסירו מעליכם כל טנוף ותרבות רעה וקבלו בענוה את הדבר הנטוע בכם אשר יכל להושיע את נפשתיכם׃ | 21 |
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
והיו עשי הדבר ולא שמעיו לבד לרמות את נפשכם׃ | 22 |
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
כי האיש אשר רק שמע את הדבר ולא עשהו נמשל לאיש מביט את תאר הויתו במראה׃ | 23 |
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
כי הביט אל מראהו וילך לו וברגע שכח מה תארו׃ | 24 |
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
אבל המשקיף בתורה השלמה תורת החרות ומחזיק בה אשר איננו שמע ושכח כי אם עשה בפעל אשרי האיש ההוא במעשהו׃ | 25 |
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
איש מכם אם ידמה להיות עבד אלהים ואיננו שם רסן ללשנו כי אם מתעה הוא את לבבו עבדתו אך לריק תהיה׃ | 26 |
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
זאת העבודה הטהורה והברה לפני האלהים אבינו לבקר את היתומים והאלמנות בלחצם ולשמר את עצמו נקי מחלאת העולם׃ | 27 |
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.