< יַעֲקֹב 1 >

יעקב עבד אלהים ואדנינו ישוע המשיח שאל לשלום שנים עשר השבטים הנפוצים׃ 1
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
אך לשמחה חשבו לכם אחי כאשר תבאו בנסינות שונים׃ 2
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
בדעתכם כי בחן אמונתכם מביא לידי סבלנות׃ 3
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
והסבלנות שלמה תהיה בפעלה להיותכם שלמים ותמימים ולא תחסרו כל דבר׃ 4
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
ואיש מכם כי יחסר חכמה יבקשנה מאלהים הנותן לכל בנדיבה ובאין גערה ותנתן לו׃ 5
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
רק יבקש באמונה ובבלי ספק כי בעל ספק דומה לגלי הים הסער והנגרש׃ 6
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
והאיש ההוא אל ידמה בנפשו כי ישא דבר מאת יהוה׃ 7
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
איש אשר חלק לבו הפכפך הוא בכל דרכיו׃ 8
понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
אבל האח השפל יתהלל ברוממתו׃ 9
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
והעשיר יתהלל בשפלותו כי יעבר כציץ החציר׃ 10
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
כי זרח השמש בחמתו וייבש את החציר ויבל ציצו וחסד מראהו אבד כן יבול העשיר בהליכותיו׃ 11
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
אשרי האיש העמד בנסיונו כי כאשר נבחן ישא עטרת החיים אשר הבטיח יהוה לאהביו׃ 12
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
אל יאמר המנסה האלהים נסני כי האלהים איננו מנסה ברע והוא לא ינסה איש׃ 13
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
כי אם ינסה כל איש בתאות נפשו אשר תסיתהו ותפתהו׃ 14
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
ואחרי כן הרתה התאות ותלד חטא והחטא כי נשלם יוליד את המות׃ 15
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
אל תתעו אחי אהובי׃ 16
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
כל מתנה טובה וכל מנחה שלמה תרד ממעל מאת אבי האורות אשר חלוף וכל צל שנוי אין עמו׃ 17
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
הוא בחפצו ילד אותנו בדבר האמת להיותנו כמו ראשית בכורי יצוריו׃ 18
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
על זאת אחי אהובי יהי כל איש מהיר לשמע קשה לדבר וקשה לכעוס׃ 19
Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
כי כעס אדם לא יפעל צדקת אלהים׃ 20
защото човешкия гняв не върши Божията правда.
לכן הסירו מעליכם כל טנוף ותרבות רעה וקבלו בענוה את הדבר הנטוע בכם אשר יכל להושיע את נפשתיכם׃ 21
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
והיו עשי הדבר ולא שמעיו לבד לרמות את נפשכם׃ 22
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
כי האיש אשר רק שמע את הדבר ולא עשהו נמשל לאיש מביט את תאר הויתו במראה׃ 23
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
כי הביט אל מראהו וילך לו וברגע שכח מה תארו׃ 24
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
אבל המשקיף בתורה השלמה תורת החרות ומחזיק בה אשר איננו שמע ושכח כי אם עשה בפעל אשרי האיש ההוא במעשהו׃ 25
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
איש מכם אם ידמה להיות עבד אלהים ואיננו שם רסן ללשנו כי אם מתעה הוא את לבבו עבדתו אך לריק תהיה׃ 26
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
זאת העבודה הטהורה והברה לפני האלהים אבינו לבקר את היתומים והאלמנות בלחצם ולשמר את עצמו נקי מחלאת העולם׃ 27
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

< יַעֲקֹב 1 >