Psalm 90

1 Ein Gebet, von Moses, dem Gottesmann. - Ein Obdach bist Du, Herr, für uns durch alle Menschenalter.

Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 Bevor die Berge noch geboren wurden, bevor die Erde und die Welt gezeugt, bist Du von Ewigkeit zu Ewigkeiten, Gott.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 Die Menschen wandelst Du in Staub und sprichst: "Ihr andern Menschenkinder: werdet!"

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 Denn tausend Jahre sind in Deinen Augen gleich einem jüngst vergangenen Tag, gleich einer Wache in der Nacht.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

5 Du lässest sie im Schlaf entstehen; sie sind wie Gras, das morgens sprießt,

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

6 das morgens blüht und sprießt, am Abend welkt und dorrt

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 Vor Deinem Zorn vergehen wir; zunichte werden wir vor Deinem Grimme,

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 wenn Du Dir unsere Vergehn vor Augen stellst, vor Deines Angesichtes Leuchte unsere schlimmsten Fehler.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

9 Denn alle unsere Tage schwinden unter Deinem Grimme, und wir verbringen unsere Jahre einem Seufzer gleich.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Auf siebzig kommen unsres Lebens Jahre, bei großer Kraft auf achtzig. Ihr Stolz ist Mühsal nur und Elend. Sie eilen schnell dahin, und wir entschwinden.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 Wer weiß Bescheid mit Deines Zornes Stärke und wer mit Deinem Grimm, der Furcht vor Dir entsprechend?

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Dieweil wir also unsere Tage zählen, zeig doch das Richtige, auf daß wir zur Vernunft gelangen!

Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 Laß ab, o Herr! Wie lange noch? Werd andern Sinnes über Deine Knechte!

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Erquick uns bald mit Deiner Huld, damit wir jubelnd lebenslang uns freuen!

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Erfreu mit so viel Tagen uns, wie wir getrauert, mit so viel Jahren, wie in Unheil wir gelebt.

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16 Dein Wirken zeige sich an Deinen Knechten und Deine Herrlichkeit an ihren Kindern!

Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 Des Herrn, unseres Gottes Gnade walte über uns, und fördere unsrer Hände Werk bei uns, ja, fördere unserer Hände Werk!

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.