Psalm 88
1 Ein Gesang, ein Lied, von den Korachiten, auf den Siegesspender, eine Zugabe, bei Bußübungen, ein Lehrgedicht, von Heman, dem Ezrachiten. Du meines Heiles Gott, o Herr! Ich rufe Tag und Nacht zu Dir.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Es komme mein Gebet vor Dich! Und neige meinem Fleh'n Dein Ohr!
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Zu denen, die zur Grube fahren, zählt man mich; ich gleiche einem Manne ohne Kraft.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Wie Tote bin ich, bloß von allem, wie die Verblichenen, die im Grabe liegen, und deren Du nicht mehr gedenkst, und die Dir fernestehen.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Du stößt mich in die tiefste Grube, in Finsternis, in große Tiefen.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Dein Grimm liegt schwer auf mir; und Deine Fluten führst Du her. (Sela)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Und Du entfremdest mir die Freunde; zum Ekel machst Du mich für sie. Ich liege eingekerkert und darf nimmer ausgehn.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Matt ist mein Auge mir vom Leiden. Ich rufe täglich, Herr, Dich an und breite meine Hände nach Dir aus:
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 "Wirst Du an Taten Wunder tun? Und stehen Schatten auf, Dir Dank zu sagen? (Sela)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Rühmt man im Grabe Deine Liebe und Deine Treue in der Unterwelt?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Wird in der Finsternis Dein unvergleichlich Wesen kundgetan und Deine Liebe in dem Lande der Vergessenheit?"
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 So schreie ich, o Herr, zu Dir; vor Dich dringt in der Frühe mein Gebet.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Warum verschmähst Du meine Seele, Herr, verbirgst vor mir Dein Angesicht?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 So elend bin ich, von der Jugendzeit an sterbend, und wortlos Deine Schrecken tragend.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Mich überfallen Deine Zornesgluten, und Deine Schrecknisse vernichten mich,
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 umfluten täglich mich wie Wasser, umschließen mich zumal.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Du nimmst mir meine Freunde und Gefährten weg, und meine Liebsten sind entschwunden.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
