Psalm 137

1 An Babels Strömen sitzen wir, jedoch wir weinen, denken wir an Sion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Wir hängen in den Weidenbüschen die Harfen auf.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Denn unsere Zwingherrn fordern Lieder dort von uns und heitre Klänge unsere Peiniger: "Ein Lied von Sion singet uns!"

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Wie könnten wir ein Lied dem Herrn zu Ehren in fremdem Lande singen? -

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Vergeß ich dein, Jerusalem, verdorr mir meine Rechte!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Die Zunge klebe mir am Gaumen, wenn ich nicht dein gedächte, wenn ich in größter Freude selbst das Los Jerusalems mir nicht zu Herzen nähme! -

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Gedenke, Herr, den Edomssöhnen den Tag Jerusalems, an dem sie riefen: "Zerstört, zerstört es gründlich!"

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Du Tochter Babels, du Verwüsterin! Heil dem, der dir vergilt, was du an uns verübt!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Heil dem, der deine Kindlein packt und an den Felsen schlägt!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!