Job 36
1 Elihu fuhr nun weiter fort:
И Елиу продължавайки рече:
2 "Ein wenig warte noch, daß ich dich unterweise! Denn noch spricht manches auch für Gott.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Ich muß nur meinen Vortrag weiter ausdehnen; doch werde ich mein Tun rechtfertigen.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Denn nimmer sollen meine Worte dich enttäuschen, die ich an dich, Rechthaber, richte.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Sieh, Gott ist fest und widerspricht sich nicht; er ist durchaus von festem Sinn.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Er schenkt dem Frevler nicht das Leben; dem Armen aber gibt er Recht.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Von Frommen zieht er nicht die Augen ab; sogar mit Königen läßt er auf dem Thron sie sitzen, in Pracht und Herrlichkeit, und werden sie dann stolz,
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 so legt man sie in Ketten, und sie werden so gefesselt in des Elends Stricken.
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Dann hält er ihnen vor ihr Treiben, ihre Sünden, daß sie stolz geworden.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Und so tut er ihr Ohr der Warnung auf und heißt sie umkehren von Sünden.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Gehorchen sie in Unterwürfigkeit, dann fließen ihre Tage in Glückseligkeit, in Wonne ihre Jahre hin.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Doch wenn sie nicht gehorchen, rennen sie ins Dunkle und sie sterben in Verblendung.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Ruchlose Leute aber wecken Zorn und rufen nicht um Hilfe, wenn er sie fesselt.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Hin stirbt so in der Jugendfrische ihre Seele, ihr Leben in der Vollkraft.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 In seinem Elend rettet er den Armen, dieweil er in der Not ihr Ohr eröffnet.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Er lockt auch dich aus der Bedrängnis Rachen. An ihre Stelle träte Freiheit, unbeengt, und deines Tisches Schüssel würde voll von Fett.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Bist du von frevelhaftem Urteil aber voll, dann trifft auch dich gerechtes Urteil.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Denn Zorn verführe dich nicht zu dem Übermaße, der Streit um Lösung soll dich nicht verleiten.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Wird's dein Geschrei in Ordnung bringen? Unnötig sind ja all die Kraftanstrengungen.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Nicht wünsche dir die Nacht herbei! An ihre Stelle treten Unruhen.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Nimm dich in acht und kehre nimmer dich dem Frevel zu! Du hast dazu mehr Lust als zu dem Leiden.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Sieh, Gott ist groß in seiner Macht. Wer ist ein Lehrer gleich wie er?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Wer stellt ihn über seinen Weg zur Rede? Wer sagt nur: 'Du hast schlecht gehandelt'?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Bedenk, daß du sein Tun des Irrtums zeihst, das andere in Lobliedern besingen!
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Und alle Menschen haben ihre Lust daran; die Sterblichen betrachten es seit fernsten Zeiten.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Sieh, Gott ist alt, weit über unsere Begriffe, und unerforschlich seiner Jahre Zahl.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Er zählt die Wassertropfen ab, daß sie in seinen Nebel hin als Regen sickern,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 den Wolken rieseln lassen, auf viele Menschen niederträufelnd.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Wer vollends hätte Einsicht in der Wolken Weite, in das Gedröhne seines Wohngezeltes,
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 wenn er darin sein Rollen weithin tönen läßt und dann des Meeres Quellen niederrinnen?
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Denn damit gibt er Völkern Nahrung, stellt Speise her in großer Menge.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Er birgt den Blitzstrahl in den Händen, befiehlt ihm, wo er einzuschlagen hat.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Er zeigt ihm seinen Freund; den Frevler aber läßt er ihn durchbohren."
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
