Job 11
1 Da fiel Sophar von Naama ein und sprach:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 "Soll dem Wortreichen keine Antwort werden? Soll wohl der Zungenheld obsiegen?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Dummköpfe bringt zum Schweigen dein Geschwätz; da magst du Unsinn reden; da widerlegt dich keiner.
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Du sprachst: 'Es ist doch lauter meine Rede. In Deinen Augen bin ich rein!'
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Wie aber, wenn Gott reden wollte, den Mund auftäte gegen dich
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 und dir in Weisheit zeigte, daß die geheimen Schändlichkeiten doppelt soviel ausmachen? So wisse: Von deinen Sünden sieht dir Gott noch manche nach.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Ergründest du die Tiefen Gottes, und kennst du das vollkommene Bild des Allerhöchsten?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 und Breiteres als der Erde Breite und Weiteres als das weite Meer?
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Wenn er verhaftet und versiegelt und hält Gericht, wer wehrt ihm da?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Er kennt die Menschen, die so gern sich selber täuschen; er sieht die Bosheit; doch er übersieht sie nicht.
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 Und des Verstandes wird der Mann bei Hof beraubt, und der Gemeine wird durch schimpflichen Verkauf gepeinigt.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Wenn aber du dein Herz in Ordnung bringst, und hebst zu ihm die Hände flehend,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 entfernst den Frevel, der an deinen Händen klebt, vergönnst der Sünde keinen Raum bei dir,
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 dann kannst du makellos dein Antlitz heben, dann stehst du felsenfest und unverzagt.
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Alsdann vergissest du das Leid, du denkst daran wie an vergangene Zeiten,
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 und heller als der Mittag strahlt das Leben, und Dunkelheit ist wie der helle Morgen.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 voll Hoffnung schaut dein Blick hinaus; du schaust umher und legst dich sorglos nieder.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Du lagerst dich, und niemand schreckt, und viele mühen sich um deine Gunst.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 Jedoch der Frevler Augen schmachten hin; fort schwindet ihnen Zuflucht, und ihre Hoffnung ist Verhauchen."
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
