Matthew 22
1 Jesus answered and spoke to them again in parables, saying,
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 “The Kingdom of Heaven is like a certain king, who made a wedding feast for his son,
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 and sent out his servants to call those who were invited to the wedding feast, but they would not come.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Again he sent out other servants, saying, ‘Tell those who are invited, “Behold, I have prepared my dinner. My cattle and my fatlings are killed, and all things are ready. Come to the wedding feast!”’
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 But they made light of it, and went their ways, one to his own farm, another to his merchandise;
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 and the rest grabbed his servants, treated them shamefully, and killed them.
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 When the king heard that, he was angry, and sent his armies, destroyed those murderers, and burned their city.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 “Then he said to his servants, ‘The wedding is ready, but those who were invited weren’t worthy.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Go therefore to the intersections of the highways, and as many as you may find, invite to the wedding feast.’
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 Those servants went out into the highways and gathered together as many as they found, both bad and good. The wedding was filled with guests.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 “But when the king came in to see the guests, he saw there a man who didn’t have on wedding clothing,
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 and he said to him, ‘Friend, how did you come in here not wearing wedding clothing?’ He was speechless.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Then the king said to the servants, ‘Bind him hand and foot, take him away, and throw him into the outer darkness. That is where the weeping and grinding of teeth will be.’
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 For many are called, but few chosen.”
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Then the Pharisees went and took counsel how they might entrap him in his talk.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 They sent their disciples to him, along with the Herodians, saying, “Teacher, we know that you are honest, and teach the way of God in truth, no matter whom you teach; for you aren’t partial to anyone.
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Tell us therefore, what do you think? Is it lawful to pay taxes to Caesar, or not?”
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 But Jesus perceived their wickedness, and said, “Why do you test me, you hypocrites?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Show me the tax money.” They brought to him a denarius.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 He asked them, “Whose is this image and inscription?”
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 They said to him, “Caesar’s.” Then he said to them, “Give therefore to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.”
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 When they heard it, they marveled, and left him and went away.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 On that day Sadducees (those who say that there is no resurrection) came to him. They asked him,
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 saying, “Teacher, Moses said, ‘If a man dies, having no children, his brother shall marry his wife and raise up offspring for his brother.’
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Now there were with us seven brothers. The first married and died, and having no offspring left his wife to his brother.
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 In the same way, the second also, and the third, to the seventh.
също и вторият и третият, до седмият.
27 After them all, the woman died.
А подир всички умря и жената.
28 In the resurrection therefore, whose wife will she be of the seven? For they all had her.”
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 But Jesus answered them, “You are mistaken, not knowing the Scriptures, nor the power of God.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 For in the resurrection they neither marry nor are given in marriage, but are like God’s angels in heaven.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 But concerning the resurrection of the dead, haven’t you read that which was spoken to you by God, saying,
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 ‘I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob’? God is not the God of the dead, but of the living.”
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 When the multitudes heard it, they were astonished at his teaching.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 But the Pharisees, when they heard that he had silenced the Sadducees, gathered themselves together.
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 One of them, a lawyer, asked him a question, testing him.
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 “Teacher, which is the greatest commandment in the law?”
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Jesus said to him, “‘You shall love the Lord your God with all your heart, with all your soul, and with all your mind.’
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 This is the first and great commandment.
Това е голямата и първа заповед.
39 A second likewise is this, ‘You shall love your neighbor as yourself.’
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 The whole law and the prophets depend on these two commandments.”
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 Now while the Pharisees were gathered together, Jesus asked them a question,
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 saying, “What do you think of the Christ? Whose son is he?” They said to him, “Of David.”
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 He said to them, “How then does David in the Spirit call him Lord, saying,
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 ‘The Lord said to my Lord, sit on my right hand, until I make your enemies a footstool for your feet’?
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 “If then David calls him Lord, how is he his son?”
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 No one was able to answer him a word, neither did any man dare ask him any more questions from that day forward.
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
