Mark 12
1 He began to speak to them in parables. “A man planted a vineyard, put a hedge around it, dug a pit for the wine press, built a tower, rented it out to a farmer, and went into another country.
И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 When it was time, he sent a servant to the farmer to get from the farmer his share of the fruit of the vineyard.
И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 They took him, beat him, and sent him away empty.
А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 Again, he sent another servant to them; and they threw stones at him, wounded him in the head, and sent him away shamefully treated.
Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 Again he sent another, and they killed him, and many others, beating some, and killing some.
Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Therefore still having one, his beloved son, he sent him last to them, saying, ‘They will respect my son.’
Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
7 But those farmers said among themselves, ‘This is the heir. Come, let’s kill him, and the inheritance will be ours.’
А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 They took him, killed him, and cast him out of the vineyard.
И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
9 What therefore will the lord of the vineyard do? He will come and destroy the farmers, and will give the vineyard to others.
Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Haven’t you even read this Scripture: ‘The stone which the builders rejected was made the head of the corner.
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 This was from the Lord. It is marvelous in our eyes’?”
от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
12 They tried to seize him, but they feared the multitude; for they perceived that he spoke the parable against them. They left him and went away.
И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
13 They sent some of the Pharisees and the Herodians to him, that they might trap him with words.
Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
14 When they had come, they asked him, “Teacher, we know that you are honest, and don’t defer to anyone; for you aren’t partial to anyone, but truly teach the way of God. Is it lawful to pay taxes to Caesar, or not?
И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
15 Shall we give, or shall we not give?” But he, knowing their hypocrisy, said to them, “Why do you test me? Bring me a denarius, that I may see it.”
Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
16 They brought it. He said to them, “Whose is this image and inscription?” They said to him, “Caesar’s.”
И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17 Jesus answered them, “Render to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.” They marveled greatly at him.
Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18 Some Sadducees, who say that there is no resurrection, came to him. They asked him, saying,
След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
19 “Teacher, Moses wrote to us, ‘If a man’s brother dies and leaves a wife behind him, and leaves no children, that his brother should take his wife and raise up offspring for his brother.’
Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 There were seven brothers. The first took a wife, and dying left no offspring.
Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21 The second took her, and died, leaving no children behind him. The third likewise;
Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 and the seven took her and left no children. Last of all the woman also died.
И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23 In the resurrection, when they rise, whose wife will she be of them? For the seven had her as a wife.”
Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
24 Jesus answered them, “Isn’t this because you are mistaken, not knowing the Scriptures nor the power of God?
Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?
25 For when they will rise from the dead, they neither marry nor are given in marriage, but are like angels in heaven.
Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 But about the dead, that they are raised, haven’t you read in the book of Moses about the Bush, how God spoke to him, saying, ‘I am the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob’?
А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
27 He is not the God of the dead, but of the living. You are therefore badly mistaken.”
Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28 One of the scribes came and heard them questioning together, and knowing that he had answered them well, asked him, “Which commandment is the greatest of all?”
А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 Jesus answered, “The greatest is: ‘Hear, Israel, the Lord our God, the Lord is one.
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 You shall love the Lord your God with all your heart, with all your soul, with all your mind, and with all your strength.’ This is the first commandment.
и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 The second is like this: ‘You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment greater than these.”
А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 The scribe said to him, “Truly, teacher, you have said well that he is one, and there is none other but he;
И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 and to love him with all the heart, with all the understanding, all the soul, and with all the strength, and to love his neighbor as himself, is more important than all whole burnt offerings and sacrifices.”
и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 When Jesus saw that he answered wisely, he said to him, “You are not far from God’s Kingdom.” No one dared ask him any question after that.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35 Jesus responded, as he taught in the temple, “How is it that the scribes say that the Christ is the son of David?
И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?
36 For David himself said in the Holy Spirit, ‘The Lord said to my Lord, “Sit at my right hand, until I make your enemies the footstool of your feet.”’
Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
37 Therefore David himself calls him Lord, so how can he be his son?” The common people heard him gladly.
Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 In his teaching he said to them, “Beware of the scribes, who like to walk in long robes, and to get greetings in the marketplaces,
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
39 and to get the best seats in the synagogues and the best places at feasts,
и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 those who devour widows’ houses, and for a pretense make long prayers. These will receive greater condemnation.”
тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41 Jesus sat down opposite the treasury and saw how the multitude cast money into the treasury. Many who were rich cast in much.
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 A poor widow came and she cast in two small brass coins, which equal a quadrans coin.
А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 He called his disciples to himself and said to them, “Most certainly I tell you, this poor widow gave more than all those who are giving into the treasury,
И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 for they all gave out of their abundance, but she, out of her poverty, gave all that she had to live on.”
защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
