Acts 18
1 After these things Paul departed from Athens and came to Corinth.
Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 He found a certain Jew named Aquila, a man of Pontus by race, who had recently come from Italy with his wife Priscilla, because Claudius had commanded all the Jews to depart from Rome. He came to them,
О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
3 and because he practiced the same trade, he lived with them and worked, for by trade they were tent makers.
И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 He reasoned in the synagogue every Sabbath and persuaded Jews and Greeks.
И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 When Silas and Timothy came down from Macedonia, Paul was compelled by the Spirit, testifying to the Jews that Jesus was the Christ.
А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.
6 When they opposed him and blasphemed, he shook out his clothing and said to them, “Your blood be on your own heads! I am clean. From now on, I will go to the Gentiles!”
Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.
7 He departed there and went into the house of a certain man named Justus, one who worshiped God, whose house was next door to the synagogue.
И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 Crispus, the ruler of the synagogue, believed in the Lord with all his house. Many of the Corinthians, when they heard, believed and were baptized.
А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 The Lord said to Paul in the night by a vision, “Don’t be afraid, but speak and don’t be silent;
И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;
10 for I am with you, and no one will attack you to harm you, for I have many people in this city.”
защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
11 He lived there a year and six months, teaching the word of God among them.
И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.
12 But when Gallio was proconsul of Achaia, the Jews with one accord rose up against Paul and brought him before the judgment seat,
А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:
13 saying, “This man persuades men to worship God contrary to the law.”
Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.
14 But when Paul was about to open his mouth, Gallio said to the Jews, “If indeed it were a matter of wrong or of wicked crime, you Jews, it would be reasonable that I should bear with you;
Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;
15 but if they are questions about words and names and your own law, look to it yourselves. For I don’t want to be a judge of these matters.”
но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16 So he drove them from the judgment seat.
И изпъди ги от съдилището.
17 Then all the Greeks seized Sosthenes, the ruler of the synagogue, and beat him before the judgment seat. Gallio didn’t care about any of these things.
Тогава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.
18 Paul, having stayed after this many more days, took his leave of the brothers, and sailed from there for Syria, together with Priscilla and Aquila. He shaved his head in Cenchreae, for he had a vow.
А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19 He came to Ephesus, and he left them there; but he himself entered into the synagogue and reasoned with the Jews.
Като стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.
20 When they asked him to stay with them a longer time, he declined;
но се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
21 but taking his leave of them, he said, “I must by all means keep this coming feast in Jerusalem, but I will return again to you if God wills.” Then he set sail from Ephesus.
А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
22 When he had landed at Caesarea, he went up and greeted the assembly, and went down to Antioch.
И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
23 Having spent some time there, he departed and went through the region of Galatia and Phrygia, in order, establishing all the disciples.
И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.
24 Now a certain Jew named Apollos, an Alexandrian by race, an eloquent man, came to Ephesus. He was mighty in the Scriptures.
И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 This man had been instructed in the way of the Lord; and being fervent in spirit, he spoke and taught accurately the things concerning Jesus, although he knew only the baptism of John.
Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,
26 He began to speak boldly in the synagogue. But when Priscilla and Aquila heard him, they took him aside, and explained to him the way of God more accurately.
Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 When he had determined to pass over into Achaia, the brothers encouraged him; and wrote to the disciples to receive him. When he had come, he greatly helped those who had believed through grace;
И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 for he powerfully refuted the Jews, publicly showing by the Scriptures that Jesus was the Christ.
защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.
