2 Corinthians 12
1 It is doubtless not profitable for me to boast, but I will come to visions and revelations of the Lord.
Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
2 I know a man in Christ who was caught up into the third heaven fourteen years ago—whether in the body, I don’t know, or whether out of the body, I don’t know; God knows.
Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.
3 I know such a man (whether in the body, or outside of the body, I don’t know; God knows),
И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
4 how he was caught up into Paradise and heard unspeakable words, which it is not lawful for a man to utter.
който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
5 On behalf of such a one I will boast, but on my own behalf I will not boast, except in my weaknesses.
С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.
6 For if I would desire to boast, I will not be foolish; for I will speak the truth. But I refrain, so that no man may think more of me than that which he sees in me or hears from me.
(Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).
7 By reason of the exceeding greatness of the revelations, that I should not be exalted excessively, a thorn in the flesh was given to me: a messenger of Satan to torment me, that I should not be exalted excessively.
А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън ( Или: Мъченически кол. ) в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
8 Concerning this thing, I begged the Lord three times that it might depart from me.
Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;
9 He has said to me, “My grace is sufficient for you, for my power is made perfect in weakness.” Most gladly therefore I will rather glory in my weaknesses, that the power of Christ may rest on me.
и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.
10 Therefore I take pleasure in weaknesses, in injuries, in necessities, in persecutions, and in distresses, for Christ’s sake. For when I am weak, then am I strong.
Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.
11 I have become foolish in boasting. You compelled me, for I ought to have been commended by you, for I am in no way inferior to the very best apostles, though I am nothing.
Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.
12 Truly the signs of an apostle were worked among you in all perseverance, in signs and wonders and mighty works.
Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.
13 For what is there in which you were made inferior to the rest of the assemblies, unless it is that I myself was not a burden to you? Forgive me this wrong!
Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!
14 Behold, this is the third time I am ready to come to you, and I will not be a burden to you; for I seek not your possessions, but you. For the children ought not to save up for the parents, but the parents for the children.
Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.
15 I will most gladly spend and be spent for your souls. If I love you more abundantly, am I loved the less?
А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повeче, вие по-малко ли ще ме обичате?
16 Even so, I myself didn’t burden you. But you might say that being crafty, I caught you with deception.
Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче като хитър съм ви уловил с измама.
17 Did I take advantage of you by anyone of those whom I have sent to you?
Изкорестих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?
18 I exhorted Titus, and I sent the brother with him. Did Titus take any advantage of you? Didn’t we walk in the same spirit? Didn’t we walk in the same steps?
Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?
19 Again, do you think that we are excusing ourselves to you? In the sight of God we speak in Christ. But all things, beloved, are for your edifying.
Още ли мислите, че ние се възхищаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.
20 For I am afraid that perhaps when I come, I might find you not the way I want to, and that I might be found by you as you don’t desire, that perhaps there would be strife, jealousy, outbursts of anger, factions, slander, whisperings, proud thoughts, or riots,
Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големотвувания, безредици;
21 that again when I come my God would humble me before you, and I would mourn for many of those who have sinned before now, and not repented of the uncleanness, sexual immorality, and lustfulness which they committed.
Да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.
