Ruth 1
1 In the time when the judges ruled, there was once a famine in the land. A man from Bethlehem in Judah took his wife and two sons to live in the territory of Moab.
Андэ кола деса, кала хулаинас э сындомаря, андэ кодыя пхув тердяпэ бок. Екх мануш анда Вифлеемо, кай андэ Иудея, пэрэжыля андэ Моавицко пхув екхтанэ ла ромняса тай дуе шавэнца.
2 His name was Elimelech and his wife’s was Naomi, and his two sons were Mahlon and Chilion. They were Ephrathites from Bethlehem in Judah. After they had been living in Moab for some time,
Кадылэ манушэс акхарэнас Элимелехо, лэстеря ромня — Наоми, ай лэстерэ дуе шавэн — Махлоно тай Килионо. Вонэ саслэ аракхадэ андо Эфрато — анда Вифлеемо, кай исын андэ Иудея. Вонэ авилэ андэ Моавицко пхув, кай тэ пожувэн котэ.
3 Elimelech died, and Naomi was left with her two sons,
О Элимелехо, о ром ла Наомияко, муля, и вой ашыляпэ екхжэни лэ дуе шавэнца.
4 who married Moabite women named Orpah and Ruth. After they had lived there about ten years,
Вонэ линэ пэсти ромнян моавитянкэн — екха акхарэнас Орпа, ай авря Руфь. Кала прожылэ паша э дэш бэрша,
5 Mahlon and Chilion both died, and Naomi was left alone, without husband or sons.
о Махлоно тай о Килионо кадя жэ мулинэ, э Наоми ашыляпэ би ромэсти и би шавэнди.
6 So she set out with her daughters-in-law to return from the land of Moab, for she had heard that the Lord had remembered his people and given them food.
Кала пэ Моавицки маля э Наоми угангля, со о РАЙ сгындосардя пала Пэсти мануша тай дя лэнди хамос, вой закамля тэ рисайвэл андай Моавицко пхув черэ. Ласа жылэ и лати дуй боря.
7 As they were setting out together on the journey to Judah,
Э Наоми мэкляпэ андо дром, и лати боря жылэ ласа. Па дром андэ Иудея
8 Naomi said to her daughters-in-law, ‘Go, return both of you to the home of your mother. May the Lord be kind to you as you have been kind to the dead and to me.
э Наоми пхэндя пэстерэ дуен борянди: — Рисайвэн черэ каринг тумарэ чяче йиря! Мэк о РАЙ авэл тынгуно каринг тумэндэ, сар и тумэ саслэ лашэ важ тумарэ рома, савэ мулинэ, и важ мандэ.
9 The Lord grant that each of you may find peace and happiness in the house of a new husband.’ Then she kissed them; but they began to weep aloud
Мэк о РАЙ дэл зор кажнонати тумэндар тэ аракхэл бах андо чер аврэ ромэско. Вой чюмидэлас лэн, сар ля тэ жалтар, ай вонэ заголосусардэ, заровлэ
10 and said to her, ‘No, we will return with you to your people.’
и пхэндэ лати: — Амэ рисайвэса туса каринг терэ мануша.
11 But Naomi said, ‘Go back, my daughters. Why should you go with me? Can I still bear sons who might become your husbands?
Э Наоми пхэндя: — Щеялэ, рисайвэн черэ. Пала со тумэ тэ жан манца? Мэ со, анава инке шавэн, савэ авэна тумэнди ромэнца?
12 Go back, my daughters, go your own way, because I am too old to have a husband. Even if I should say, “I have hope,” even if I should have a husband tonight and should bear sons,
Рисайвэн черэ, мэрнэ щея, мэ сым пхури, кай тэ жав пала ром. Кала мэ и гындоя, со мандэ инке исын надежда, — сар кай андэ кадыя рят мэ тэ совав ромэса, ай тунче тэ анав шавэн, —
13 would you wait for them until they were grown up? Would you remain single for them? No, my daughters! My heart grieves for you, for the Lord has sent me adversity.’
сар тумэнди трэбуй тэ аштярэн, кала вонэ вибарёна? Трэбуй ли тумэнди тэ ашэнпэ ся кадыя время би ромэнди?! Най, мэрнэ щея. Мэрни грижа фартэ пхари важ тумэндэ, о РАЙ шутя пэр мандэ Пэсти холи.
14 Then they again wept aloud, and Orpah kissed her mother-in-law goodbye, but Ruth stayed with her.
Вонэ упалэ заголосусардэ и заровлэ. Э Орпа чюмидя ла сасуя, сар ля тэ жалтар, ай э Руфь отпхэндяпэ тэ жалтар.
15 ‘Look,’ said Naomi, ‘your sister-in-law is going back to her own people and to her own gods. Go along with her!’
Э Наоми пхэндя: — Дикх, тери ятровка рисайвэл каринг пэстерэ мануша тай каринг пэсти дэвэла. Жа и ту ласа.
16 But Ruth answered, ‘Do not urge me to leave you or to go back. I will go where you go, and I will stay wherever you stay. Your people will be my people, and your God my God;
Ай э Руфь пхэндя: — На манг ман тэ ашавав тут и тэ рисайвав. Мэ жава инчя, каринг жаса ту, и ашавапэ котэ, кай ту ашэсапэ, терэ мануша авэна мэрнэ мануша, теро Дэл авэла мэрно Дэвэл.
17 I will die where you die, and be buried there. May the Lord bring a curse upon me, if anything but death separate you and me.’
Кай ту мэрэса, котэ и мэ мэрава, тай котэ мэк ман и прахона. Мэк кадя тай кадя тэ марэл ман о РАЙ, кати екх о мэримос розашавэла амэн туса!
18 When Naomi saw that Ruth was determined to go with her, she ceased urging her to return.
Э Наоми поля, кай э Руфь састэс приля андо ди тэ жал ласа, и парашыля тэ отбишалэл ла.
19 So they journeyed on until they came to Bethlehem. Their arrival stirred the whole town, and the women said, ‘Can this be Naomi?’
Вонэ жанас дужэнэ жы каринг о Вифлеемо. Кала вонэ авилэ андо Вифлеемо, андо форо тердяпэ бари дума. — Када э Наоми?! — пушэнас э жувля.
20 ‘Do not call me Naomi,’ she said to them, ‘call me Mara, for the Almighty has given me a bitter lot.
Ай э Наоми пхэндя лэнди: — На акхарэн ман Наоми, ай пхэнэн Мара, пала кода со о Майзорало тердя мэрно жувимос кэрко!
21 I had plenty when I left, but the Lord has brought me back empty handed. Why should you call me Naomi, now that the Lord has afflicted me, and the Almighty has brought misfortune on me?’
Кала мэ жылэмастар, мандэ сас ся, ай о РАЙ андя ман палпалэ ни соза. Пала со ж тумэ акхарэн ман Наоми? О РАЙ сындосардя ман, о Майзорало бишалдя манди грижа.
22 So Naomi and Ruth, her Moabite daughter-in-law, returned from Moab. They reached Bethlehem at the beginning of the barley harvest.
Кадя рисайля э Наоми, и ласа андай Моавицко пхув авиля лати бори, э Руфь моавитянка. Вонэ авиле андо Вифлеемо, кала авиля время тэ стидэн о ячмэно.
