Psalms 137

1 By the waters of Babylon there we sat, and we wept at the thought of Zion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 There on the poplars we hung our harps.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 For there our captors called for a song: our tormentors, rejoicing, saying: ‘Sing us one of the songs of Zion.’

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 How can we sing the Lord’s song in the foreigner’s land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget you, Jerusalem, may my right hand wither.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 May my tongue stick to the roof of my mouth, if I am unmindful of you, or don’t set Jerusalem above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember the Edomites, Lord, the day of Jerusalem’s fall, when they said, ‘Lay her bare, lay her bare, right down to her very foundation.’

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Babylon, despoiler, happy are those who pay you back for all you have done to us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Happy are they who seize and dash your children against the rocks.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!