Job 41
1 Canst thou draw out the leviathan with a hook, or canst thou tie his tongue with a cord?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Canst thou put a ring in his nose, or bore through his jaw with a buckle?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he make many supplications to thee, or speak soft words to thee?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he make a covenant with thee, and wilt thou take him to be a servant for ever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Shalt thou play with him as with a bird, or tie him up for thy handmaids?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Shall friends cut him in pieces, shall merchants divide him?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Wilt thou fill nets with his skin, and the cabins of fishes with his head?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay thy hand upon him: remember the battle, and speak no more.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Behold his hope shall fail him, and in the sight of all he shall be cast down.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 I will not stir him up, like one that is cruel: for who can resist my countenance?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who hath given me before that I should repay him? All things that are under heaven are mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not spare him, nor his mighty words, and framed to make supplication.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can discover the face of his garment? or who can go into the midst of his mouth?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open the doors of his face? his teeth are terrible round about.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 His body is like molten shields, shut close up with scales pressing upon one another.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One is joined to another, and not so much as any air can come between them:
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They stick one to another and they hold one another fast, and shall not be separated.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His sneezing is like the shining of fire, and his eyes like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth go forth lamps, like torches of lighted fire.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrils goeth smoke, like that of a pot heated and boiling.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath kindleth coals, and a flame cometh forth out of his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 In his neck strength shall dwell, and want goeth before his face.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The members of his flesh cleave one to another: he shall send lightnings against him, and they shall not be carried to another place.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart shall be as hard as a stone, and as firm as a smith’s anvil.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When he shall raise him up, the angels shall fear, and being affrighted shall purify themselves.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 When a sword shall lay at him, it shall not be able to hold, nor a spear, nor a breastplate.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 For he shall esteem iron as straw, and brass as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The archer shall not put him to flight, the stones of the sling are to him like stubble.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 As stubble will he esteem the hammer, and he will laugh him to scorn who shaketh the spear.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 The beams of the sun shall be under him, and he shall strew gold under him like mire.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He shall make the deep sea to boil like a pot, and shall make it as when ointments boil.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 A path shall shine after him, he shall esteem the deep as growing old.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 There is no power upon earth that can be compared with him who was made to fear no one.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He beholdeth every high thing, he is king over all the children of pride.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
