Mark 11
1 When they came near to Jerusalem, to Bethsphage and Bethany, at the Mount of Olives, he sent two of his disciples
И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
2 and said to them, “Go your way into the village that is opposite you. Immediately as you enter into it, you will find a young donkey tied, on which no one has sat. Untie him and bring him.
Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 If anyone asks you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord needs him;’ and immediately he will send him back here.”
И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
4 They went away, and found a young donkey tied at the door outside in the open street, and they untied him.
И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
5 Some of those who stood there asked them, “What are you doing, untying the young donkey?”
И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
6 They said to them just as Jesus had said, and they let them go.
А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
7 They brought the young donkey to Jesus and threw their garments on it, and Jesus sat on it.
И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
8 Many spread their garments on the way, and others were cutting down branches from the trees and spreading them on the road.
И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
9 Those who went in front and those who followed cried out, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord!
И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
10 Blessed is the kingdom of our father David that is coming in the name of the Lord! Hosanna in the highest!”
Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
11 Jesus entered into the temple in Jerusalem. When he had looked around at everything, it being now evening, he went out to Bethany with the twelve.
И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12 The next day, when they had come out from Bethany, he was hungry.
А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 Seeing a fig tree afar off having leaves, he came to see if perhaps he might find anything on it. When he came to it, he found nothing but leaves, for it was not the season for figs.
И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 Jesus told it, "May no one eat fruit from you again for the age (aiōn g165)!" And his disciples heard it.
И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. (aiōn g165)
15 They came to Jerusalem, and Jesus entered into the temple and began to throw out those who sold and those who bought in the temple, and overthrew the money changers’ tables and the seats of those who sold the doves.
И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16 He would not allow anyone to carry a container through the temple.
И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
17 He taught, saying to them, “Is not it written, ‘My house will be called a house of prayer for all the nations’? But you have made it a den of robbers!”
И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
18 The chief priests and the scribes heard it, and sought how they might destroy him. For they feared him, because all the multitude was astonished at his teaching.
И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 When evening came, he went out of the city.
А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.
20 As they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away from the roots.
И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
21 Peter, remembering, said to him, “Rabbi, look! The fig tree which you cursed has withered away.”
И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
22 Jesus answered them, “Have faith in God.
А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 For most certainly I tell you, whoever may tell this mountain, ‘Be taken up and cast into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that what he says is happening, he shall have whatever he says.
Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 Therefore I tell you, all things whatever you pray and ask for, believe that you have received them, and you shall have them.
Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 Whenever you stand praying, forgive, if you have anything against anyone; so that your Father, who is in heaven, may also forgive you your transgressions.
И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 But if you do not forgive, neither will your Father in heaven forgive your transgressions.”
[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
27 They came again to Jerusalem, and as he was walking in the temple, the chief priests, the scribes, and the elders came to him,
И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 and they began saying to him, “By what authority do you do these things? Or who gave you this authority to do these things?”
С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Jesus said to them, “I will ask you one question. Answer me, and I will tell you by what authority I do these things.
Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 The baptism of John—was it from heaven, or from men? Answer me.”
Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.
31 They reasoned with themselves, saying, “If we should say, ‘From heaven;’ he will say, ‘Why then did you not believe him?’
И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 If we should say, ‘From men’”—they feared the people, for all held John to really be a prophet.
Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 They answered Jesus, “We do not know.” Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.”
И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
