Hebrews 6
1 Therefore leaving the teaching of the first principles of Christ, let’s press on to perfection—not laying again a foundation of repentance from dead works, of faith toward God,
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 of the teaching of baptisms, of laying on of hands, of resurrection of the dead, and of consummate (aiōnios g166) judgment.
учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. (aiōnios g166)
3 This will we do, if God permits.
И това ще строим, ако Бог позволи.
4 For concerning those who were once enlightened and tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Spirit,
Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
6 and then fell away, it is impossible to renew them again to repentance; seeing they crucify the Son of God for themselves again, and put him to open shame.
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 For the land which has drunk the rain that comes often on it and produces a crop suitable for them for whose sake it is also tilled, receives blessing from God;
Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 but if it bears thorns and thistles, it is rejected and near being cursed, whose end is to be burned.
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 But, beloved, we are persuaded of better things for you, and things that accompany salvation, even though we speak like this.
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
10 For God is not unrighteous, so as to forget your work and the labor of love which you showed toward his name, in that you served the saints, and still do serve them.
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 We desire that each one of you may show the same diligence to the fullness of hope even to the end,
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 that you will not be sluggish, but imitators of those who through faith and perseverance inherited the promises.
да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
13 For when God made a promise to Abraham, since he could swear by no one greater, he swore by himself,
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 saying, “Surely blessing I will bless you, and multiplying I will multiply you.”
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15 Thus, having patiently endured, he obtained the promise.
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
16 For men indeed swear by a greater one, and in every dispute of theirs the oath is final for confirmation.
Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
17 In this way God, being determined to show more abundantly to the heirs of the promise the immutability of his counsel, interposed with an oath,
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 that by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we may have a strong encouragement, who have fled for refuge to take hold of the hope set before us.
така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 This hope we have as an anchor of the soul, a hope both sure and steadfast and entering into that which is within the veil,
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
