Ordsprogene 1
1 Ordsprog af Salomo, Davids Søn, Israels Konge.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Af dem skal man lære Visdom forstandig Tale,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 tage mod Tugt, som gør klog, mod Retfærdighed, Ret og Retsind;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 de skal give tankeløse Klogskab, ungdommen Kundskab og Kløgt;
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 den vise høre og øge sin Viden, den forstandige vinde sig Levekunst;
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 de skal lære at tyde Ordsprog og Billeder, de vises Ord og Gåder.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 HERRENs Frygt er Kundskabs begyndelse, Dårer ringeagter Visdom og Tugt.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hør, min Søn, på din Faders Tugt, opgiv ikke din Moders Belæring.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 thi begge er en yndig Krans til dit Hoved og Kæder til din Hals.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Min Søn, sig nej, når Syndere lokker!
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Siger de: "Kom med, lad os lure på den fromme, lægge Baghold for sagesløs, skyldfri Mand!
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Vi vinder os Gods og Guld, vi fylder vore Huse med Rov.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Gør fælles Sag med os; vi har alle fælles Pung!"
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 - min Søn, gå da ikke med dem, hold din Fod fra deres Sti;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 thi deres Fødder løber efter ondt, de haster for at udgyde Blod.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Thi det er unyttigt at udspænde Garnet for alle Fugles Øjne;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 de lurer på eget Blod, lægger Baghold for eget Liv.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Så går det enhver, der attrår Rov, det tager sin Herres Liv.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Visdommen råber på Gaden, på Torvene løfter den Røsten;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 oppe på Murene kalder den, tager til Orde i Byen ved Portindgangene:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Hvor længe vil I tankeløse elske Tankeløshed, Spotterne finde deres Glæde i Spot og Dårerne hade kundskab?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Vend eder til min Revselse! Se, jeg lader min Ånd udvælde for eder, jeg kundgør eder mine Ord:
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Fordi jeg råbte og I stod imod, jeg vinked og ingen ænsed det,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 men I lod hånt om alt mit Råd og tog ikke min Revselse til jer,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 derfor ler jeg ved eders Ulykke, spotter, når det, I frygter, kommer,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 når det, I frygter, kommer som Uvejr, når eders Ulykke kommer som Storm, når Trængsel og Nød kommer over jer.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Da svarer jeg ej, når de kalder, de søger mig uden at finde,
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 fordi de hadede Kundskab og ikke valgte HERRENs Frygt;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 mit Råd tog de ikke til sig, men lod hånt om al min Revselse.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Frugt af deres Færd skal de nyde og mættes med egne Råd;
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 thi tankeløses Egensind bliver deres Død, Tåbers Sorgløshed bliver deres Undergang;
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 men den, der adlyder mig, bor trygt, sikret mod Ulykkens Rædsel.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
