Job 39
1 Kender du Tiden, da Stengeden føder, tager du Vare på Hindenes Veer,
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 tæller du mon deres Drægtigheds Måneder, kender du Tiden, de føder?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 De lægger sig ned og føder og kaster Kuldet,
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Ungerne trives, gror til i det frie, løber bort og kommer ej til dem igen.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Hvem slap Vildæslet løs, hvem løste mon Steppeæslets Reb,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 som jeg gav Ørkenen til Hjem, den salte Steppe til Bolig?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Det ler ad Byens Larm og hører ej Driverens Skælden;
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 det ransager Bjerge, der har det sin Græsgang, det leder hvert Græsstrå op.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Er Vildoksen villig at trælle for dig, vil den stå ved din Krybbe om Natten?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Binder du Reb om dens Hals, pløjer den Furerne efter dig?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Stoler du på dens store Kræfter; overlader du den din Høst?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Tror du, den kommer tilbage og samler din Sæd på Loen?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Mon Strudsens Vinge er lam, eller mangler den Dækfjer og Dun,
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 siden den betror sine Æg til Jorden og lader dem varmes i Sandet,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 tænker ej på, at en Fod kan knuse dem, Vildtet på Marken træde dem sønder?
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Hård ved Ungerne er den, som var de ej dens; spildt er dens Møje, det ængster den ikke.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Thi Gud lod den glemme Visdom og gav den ej Del i Indsigt.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Når Skytterne kommer, farer den bort, den ler ad Hest og Rytter.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Giver du Hesten Styrke, klæder dens Hals med Manke
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 og lærer den Græshoppens Spring? Dens stolte Prusten indgyder Rædsel.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Den skraber muntert i Dalen, går Brynjen væligt i Møde;
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 den ler ad Rædselen, frygter ikke og viger ikke for Sværdet;
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Koggeret klirrer over den, Spydet og Køllen blinker;
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 den sluger Vejen med gungrende Vildskab, den tøjler sig ikke, når Hornet lyder;
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 et Stød i Hornet, straks siger den: Huj! Den vejrer Kamp i det fjerne, Kampskrig og Førernes Råb.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Skyldes det Indsigt hos dig, at Falken svinger sig op og breder sin Vinge mod Sønden?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Skyldes det Bud fra dig, at Ørnen flyver højt og bygger sin højtsatte Rede?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Den bygger og bor på Klipper, på Klippens Tinde og Borg;
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 den spejder derfra efter Æde, viden om skuer dens Øjne.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Ungerne svælger i Blod; hvor Valen findes, der er den!
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
