Job 29
1 Og Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Ak, havde jeg det som tilforn, som dengang Gud tog sig af mig,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 da hans Lampe lyste over mit Hoved, og jeg ved hans Lys vandt frem i Mørke,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 som i mine modne År, da Guds Fortrolighed var over mit Telt,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 da den Almægtige end var hos mig og mine Drenge var om mig,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 da mine Fødder vaded i Fløde, og Olie strømmede, hvor jeg stod,
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 da jeg gik ud til Byens Port og rejste mit Sæde på Torvet.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Når Ungdommen så mig, gemte deo sig, Oldinge rejste sig op og stod,
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Høvdinger standsed i Talen og lagde Hånd på Mund,
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Stormænds Røst forstummed, deres Tunge klæbed til Ganen;
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Øret hørte og priste mig lykkelig, Øjet så og tilkendte mig Ære.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Thi jeg redded den arme, der skreg om Hjælp, den faderløse, der savned en Hjælper;
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 den, det gik skævt, velsignede mig, jeg frydede Enkens Hjerte;
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 jeg klædte mig i Retfærd, og den i mig, i Ret som Kappe og Hovedbind.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Jeg var den blindes Øje, jeg var den lammes Fod;
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 jeg var de fattiges Fader, udreded den mig ukendtes Sag;
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 den lovløses Tænder brød jeg, rev Byttet ud af hans Gab.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Så tænkte jeg da: "Jeg skal dø i min Rede, leve så længe som Føniksfuglen;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 min Rod kan Vand komme til, Duggen har Nattely i mine Grene;
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 min Ære er altid ny, min Bue er altid ung i min Hånd!"
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Mig hørte de på og bied, var tavse, mens jeg gav Råd;
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 ingen tog Ordet, når jeg havde talt, mine Ord faldt kvægende på dem;
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 de bied på mig som på Regn, spærred Munden op efter Vårregn.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Mistrøstige smilte jeg til, mit Åsyns Lys fik de ej til at svinde.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Vejen valgte jeg for dem og sad som Høvding, troned som Konge blandt Hærmænd, som den, der gav sørgende Trøst.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
