Prædikeren 3

1 Alt har sin stund og hver en Ting under Himmelen sin Tid:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 Tid til at fødes og Tid til at dø, Tid til at plante og Tid til at rydde,

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 Tid til at dræbe og Tid til at læge, Tid til at nedrive og Tid til at opbygge,

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 Tid til at græde og Tid til at le, Tid til at sørge og Tid til at danse,

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 Tid til at kaste Sten, og Tid til at sanke Sten, Tid til at favne og Tid til ikke at favne,

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 Tid til at søge og Tid til at miste, Tid til at gemme og Tid til at bortkaste,

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 Tid til at flænge og Tid til at sy, Tid til at tie og Tid til at tale,

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 Tid til at elske og Tid til at hade, Tid til Krig og Tid til Fred.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 Hvad Løn for sin Flid har da den, der arbejder?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 Jeg så det Slid, som Gud har givet Menneskens Børn at slide med.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 Alt har han skabt smukt til rette Tid; også Evigheden har han lagt i deres Hjerte, dog således at Menneskene hverken fatter det første eller det sidste af, hvad Gud har virket.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Jeg skønnede, at der ikke gives noget andet Gode for dem end at glæde sig og have det godt, sålænge de lever.

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 Dog også det at spise og drikke og nyde det gode under al sin Flid er for hvert Menneske en Guds Gave.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 Jeg skønnede, at alt, hvad Gud virker, bliver evindelig, uden at noget kan føjes til eller tages fra; og således har Gud gjort det, for at man skal frygte for hans Åsyn.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 Hvad der sker, var allerede, og hvad der skal ske, har allerede været; Gud leder det svundne op.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 Fremdeles så jeg under Solen, at Gudløshed var på Rettens Sted og Gudløshed på Retfærds Sted.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 Jeg sagde ved mig selv: "Den retfærdige og den gudløse dømmer Gud; thi for hver en Ting og hver en Idræt har han fastsat en Tid.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 Jeg sagde ved mig selv: "Det er for Menneskenes Skyld, for at Gud kan prøve dem, og for at de selv kan se, at de er Dyr:"

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 Thi Menneskers og Dyrs Skæbne er ens; som den ene dør, dør den anden, og en og samme Ånd har de alle; Mennesket har intet forud for Dyrene, thi alt er Tomhed.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 Alle går sammesteds hen, alle blev til af Muld, og alle vender tilbage til Mulden.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Hvo ved, om Menneskenes Ånd stiger opad, og om Dyrenes Ånd farer nedad til Jorden?

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 Således indså jeg, at intet er bedre for Mennesket end at glæde sig ved sin Gerning, thi det er hans Del; thi hvo kan bringe ham så vidt, at han kan se, hvad der kommer efter hans Død?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?