Песен на песните 2

1 Аз съм роза Саронова И долински крем.

Eu sou a rosa de Sarom, o lírio dos vales.

2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

[Ele]: Como um lírio entre os espinhos, assim é minha querida entre as moças.

3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

[Ela]: Como a macieira entre as árvores do bosque, assim é o meu amado entre os rapazes; debaixo de sua sombra desejo muito sentar, e doce é o seu fruto ao meu paladar.

4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Ele me leva à casa do banquete, e sua bandeira sobre mim é o amor.

5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Sustentai-me com passas, fortalecei-me com maçãs; porque estou fraca de amor.

6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

[Esteja] sua mão esquerda abaixo de minha cabeça, e sua direita me abraça.

7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Eu vos ordeno, filhas de Jerusalém: jurai pelas corças e pelas cervas do campo, que não acordeis, nem desperteis ao amor, até que ele queira.

8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

[Esta é] a voz do meu amado: vede-o vindo, saltando sobre os montes, pulando sobre os morros.

9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Meu amado é semelhante ao corço, ou ao filhote de cervos; eis que está atrás de nossa parede, olhando pelas janelas, observando pelas grades.

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Meu amado me responde, e me diz: [Ele]: Levanta-te, querida minha, minha bela, e vem.

11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

Porque eis que o inverno já passou; a chuva se acabou, e foi embora.

12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

As flores aparecem na terra, o tempo da cantoria chegou; e ouve-se a voz da rolinha em nossa terra.

13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

A figueira está produzindo seus figos verdes, e as vides florescentes dão cheiro; levanta-te, querida minha, minha bela, e vem.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Pomba minha, que andas pelas fendas das rochas no oculto das ladeiras, mostra-me tua face, faze-me ouvir tua voz; porque tua voz é doce, e tua face agradável.

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Tomai-nos as raposas, as raposinhas, que danificam as vinhas, porque nossas vinhas estão florescendo.

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

Meu amado é meu, e eu sou sua; ele apascenta entre os lírios.

17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Antes do dia se romper, e das sombras fugirem, volta, amado meu, faze-te semelhante ao corço, ao filhote de cervos, sobre os montes de Beter.