Римляни 7

1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Veten I icke, käre bröder (ty jag talar med dem som lagen veta), att lagen regnerar öfver menniskona, så länge hon lefver?

2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

Ty en qvinna, som i mans våld är, så länge mannen lefver, är hon bunden till lagen; men om mannen dör, så blifver hon lös ifrå mansens lag.

3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Men om hon är med en annan man, medan hennes man lefver, då varder hon kallad en horkona; men dör mannen, så är hon fri ifrå lagen, att hon icke varder en horkona, om hon är när en annan man.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Så ären ock I, mine bröder, dödade ifrå lagen, genom Christi Lekamen; att I skolen vara när enom androm, nämliga när honom som är uppstånden ifrå de döda, på det vi skole göra Gudi frukt.

5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

Ty Då vi vorom köttslige, då voro de syndiga begärelser, som lagen uppväckte, mägtig i våra lemmar, att göra dödenom frukt.

6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Men nu äre vi friade ifrå lagen, döde ifrå henne som oss höll fångna; så att vi skole tjena uti ett nytt väsende, efter andan, och icke uti det gamla väsendet, efter bokstafven.

7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Hvad vilje vi då säga? Är lagen synd? Bort det; men syndena kände jag icke, utan af lagen; ty jag hade intet vetat af begärelsen, hade icke lagen sagt: Du skall icke begära.

8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Då tog synden tillfälle af budordet; och uppväckte i mig all begärelse; ty utan lagen var synden död.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

Och jag lefde fordom utan lag; men när budordet kom, fick synden lif igen;

10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

Och jag vardt död; så fanns då, att budordet, som mig var gifvet till lifs, det var mig till döds.

11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

Ty synden tog tillfälle af budordet, och besvek mig, och drap mig dermed.

12 Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра

Så är väl lagen helig, och budordet heligt, och rättfärdigt, och godt.

13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Är då det, som godt är, vordet mig till döds? Bort det; men synden, på det hon skulle synas vara synd, hafver, med det godt är, verkat döden i mig; på det synen skulle varda öfvermåtton syndig genom budordet.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Ty vi vete, att lagen är andelig; men jag är köttslig, sålder under syndena.

15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

Ty jag vet icke hvad jag gör; ty jag gör icke hvad jag vill; utan det jag hatar, det gör jag.

16 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

Om jag nu gör det jag icke vill, så samtycker jag, att lagen är god.

17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

Så gör icke nu jag det, utan synden, som bor i mig.

18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.

Ty jag vet, att i mig, det är, i mitt kött, bor icke godt; viljan hafver jag, men att göra godt, det finner jag icke.

19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

Ty det goda, som jag vill, det gör jag intet; utan det onda, som jag icke vill, det gör jag.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

Om jag nu gör det jag icke vill, så gör icke nu jag det, utan synden, som bor i mig.

21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.

Så finner jag nu mig en lag, jag som vill göra det godt är, att det onda låder vid mig.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Ty jag hafver lust till Guds lag, efter den invärtes menniskona;

23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

Men jag ser en annor lag i mina lemmar, som strider emot den lag, som i min håg är, och griper mig fången uti syndenes lag, som är i mina lemmar.

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?

Jag arme menniska, ho skall lösa mig ifrå denna dödsens kropp?

25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта

Gudi tackar jag, genom Jesum Christum, vår Herra. Så tjenar jag nu Guds lag med hågen; men med köttet tjenar jag syndenes lag.