Псалми 88

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)

4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)

8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.