Псалми 74

1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?

Masquil de Asaf. ¿Por qué, oh Dios, nos has desechado para siempre? ¿Por qué ha humeado tu furor contra las ovejas de tu prado?

2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Acuérdate de tu congregación, que adquiriste de antiguo, cuando redimiste la vara de tu heredad; este monte de Sion, donde has habitado.

3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Levanta tus pies a los asolamientos eternos; a todo enemigo que ha hecho mal en el santuario.

4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Tus enemigos han bramado en medio de tus asambleas; han puesto sus propias banderas por señas.

5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

Nombrado era, como si lo llevara al cielo, el que metía las hachas en el monte de la madera espesa para el edificio del santuario.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Y ahora con hachas y martillos han quebrado todas sus entalladuras.

7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

Han puesto a fuego tus santuarios, han ensuciado en la tierra el tabernáculo de tu Nombre.

8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

Dijeron en su corazón: Destruyámoslos de una vez; quemaron todos los lugares de ayuntamiento del pueblo de Dios en la tierra.

9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

No vemos ya nuestras banderas propias; no hay más profeta; ni hay con nosotros quien sepa. ¿Hasta cuándo?

10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

¿Hasta cuándo, oh Dios, nos afrentará el angustiador? ¿Ha de blasfemar el enemigo perpetuamente tu Nombre?

11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

¿Por qué retraes tu mano, y tu diestra? ¿ Por qué la escondes dentro de tu seno?

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

Pero Dios es mi rey ya de antiguo; el que obra salud en medio de la tierra.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Tú hendiste el mar con tu fortaleza; quebrantaste las cabezas de los dragones en las aguas.

14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

Tú magullaste las cabezas del leviatán; lo diste por comida al pueblo de los desiertos.

15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.

Tú abriste fuente y río; tú secaste ríos impetuosos.

16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tuyo es el día, tuya también es la noche; tú aparejaste la lumbre y el sol.

17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Tú estableciste todos los términos de la tierra; el verano y el invierno tú los formaste.

18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

Acuérdate de esto: que el enemigo ha dicho afrentas al SEÑOR, y que el pueblo loco ha blasfemado tu Nombre.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

No entregues a las bestias el alma de tu tórtola; y no olvides para siempre la congregación de tus pobres.

20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Mira al pacto; porque las tenebrosidades de la tierra llenas están de habitaciones de violencia.

21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

No vuelva avergonzado el abatido; el pobre y el menesteroso alabarán tu Nombre.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

Levántate, oh Dios, aboga tu causa; acuérdate de cómo el loco te injuria cada día.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

No olvides las voces de tus enemigos; el alboroto de los que se levantan contra ti sube continuamente.