Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
To the Overseer. — By sons of Korah. A Psalm. Hear this, all ye peoples, Give ear, all ye inhabitants of the world.
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Both low and high, together rich and needy.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
My mouth speaketh wise things, And the meditations of my heart [are] things of understanding.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
I incline to a simile mine ear, I open with a harp my riddle:
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Why do I fear in days of evil? The iniquity of my supplanters doth compass me.
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
Those trusting on their wealth, And in the multitude of their riches, Do shew themselves foolish.
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
A brother doth no one at all ransom, He doth not give to God his atonement.
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
And precious [is] the redemption of their soul, And it hath ceased — to the age.
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
And still he liveth for ever, He seeth not the pit.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
For he seeth wise men die, Together the foolish and brutish perish, And have left to others their wealth.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Their heart [is]: Their houses [are] to the age, Their tabernacles to all generations. They proclaimed their names over the lands.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
And man in honour doth not remain, He hath been like the beasts, they have been cut off.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
This their way [is] folly for them, And their posterity with their sayings are pleased. (Selah)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
As sheep for Sheol they have set themselves, Death doth afflict them, And the upright rule over them in the morning, And their form [is] for consumption. Sheol [is] a dwelling for him. (Sheol h7585)
Only, God doth ransom my soul from the hand of Sheol, For He doth receive me. (Selah) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Fear not, when one maketh wealth, When the honour of his house is abundant,
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
For at his death he receiveth nothing, His honour goeth not down after him.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
For his soul in his life he blesseth, (And they praise thee when thou dost well for thyself.)
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
It cometh to the generation of his fathers, For ever they see not the light.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Man in honour, who understandest not, Hath been like the beasts, they have been cut off!
