Псалми 22

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Til sangmesteren; efter "Morgenrødens hind"; en salme av David. Min Gud! Min Gud! Hvorfor har du forlatt mig? Langt borte fra min frelse er min klages ord.

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Min Gud! Jeg roper om dagen, og du svarer ikke, og om natten, og jeg får ikke tie.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Og du er dog hellig, du som troner over Israels lovsanger.

4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Til dig satte våre fedre sin lit; de satte sin lit til dig, og du utfridde dem.

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Til dig ropte de, og de blev reddet; til dig satte de sin lit, og de blev ikke til skamme.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Men jeg er en orm og ikke en mann, menneskers spott og folks forakt.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Alle de som ser mig, spotter mig, vrenger munnen, ryster på hodet og sier:

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Sett din vei i Herrens hånd! Han skal redde ham, han skal utfri ham, siden han har behag i ham.

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Ja, du er den som drog mig frem av mors liv, som lot mig hvile trygt ved min mors bryst.

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

På dig er jeg kastet fra mors liv; fra min mors skjød er du min Gud.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Vær ikke langt borte fra mig! for trengselen er nær, og det er ingen hjelper.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Sterke okser omringer mig, Basans okser kringsetter mig.

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

De spiler op sin munn imot mig som en sønderrivende og brølende løve.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Jeg er utøst som vann, og alle mine ben skiller sig at; mitt hjerte er som voks, smeltet midt i mitt liv.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Min kraft er optørket som et potteskår, og min tunge henger fast ved mine gommer, og i dødens støv legger du mig.

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

For hunder omringer mig, de ondes hop kringsetter mig; de har gjennemboret mine hender og mine føtter.

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Jeg kan telle alle mine ben; de ser til, de ser på mig med lyst.

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

De deler mine klær mellem sig og kaster lodd om min kjortel.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Men du? Herre, vær ikke langt borte, du min styrke, skynd dig å hjelpe mig!

20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Redd min sjel fra sverdet, mitt eneste fra hunders vold!

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Frels mig fra løvens gap, og fra villoksenes horn - du bønnhører mig!

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Jeg vil kunngjøre ditt navn for mine brødre, midt i menigheten vil jeg love dig.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

I som frykter Herren, lov ham, all Jakobs ætt, ær ham, og frykt for ham, all Israels ætt!

24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

For han har ikke foraktet og ikke avskydd den elendiges elendighet og ikke skjult sitt åsyn for ham; men da han ropte til ham, hørte han.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Fra dig utgår min pris i en stor forsamling; mine løfter vil jeg holde for deres øine som frykter ham.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

De saktmodige skal ete og bli mette; de som søker Herren, skal love ham; eders hjerte leve til evig tid!

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Alle jordens ender skal komme det i hu og vende om til Herren, og alle folkenes slekter skal tilbede for ditt åsyn.

28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

For riket hører Herren til, og han hersker over folkene.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Alle jordens rikmenn skal ete og tilbede; for hans åsyn skal alle de bøie sig som stiger ned i støvet, og den som ikke kan holde sin sjel i live.

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

Efterkommerne skal tjene ham, der skal fortelles om Herren til efterslekten.

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

De skal komme og kunngjøre hans rettferdighet for det folk som blir født, at han har gjort det.