Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Au chef de musique. Du serviteur de l’Éternel, de David, qui adressa à l’Éternel les paroles de ce cantique, le jour où l’Éternel l’eut délivré de la main de tous ses ennemis, et de la main de Saül. Et il dit: Je t’aimerai, ô Éternel, ma force!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Éternel, mon rocher, et mon lieu fort, et celui qui me délivre! Mon Dieu, mon rocher, en qui je me confie, mon bouclier et la corne de mon salut, ma haute retraite!
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Je crierai à l’Éternel, qui est digne d’être loué, et je serai sauvé de mes ennemis.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Les cordeaux de la mort m’ont environné, et les torrents de Bélial m’ont fait peur;
Les cordeaux du shéol m’ont entouré, les filets de la mort m’ont surpris: (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Dans ma détresse j’ai invoqué l’Éternel, et j’ai crié à mon Dieu: de son temple, il a entendu ma voix, et mon cri est parvenu devant lui à ses oreilles.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Alors la terre fut ébranlée, et trembla, et les fondements des montagnes furent secoués et furent ébranlés, parce qu’il était irrité.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Une fumée montait de ses narines, et un feu sortant de sa bouche dévorait; des charbons en jaillissaient embrasés.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Et il abaissa les cieux, et descendit; et il y avait une obscurité profonde sous ses pieds.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Il était monté sur un chérubin, et volait, et il planait sur les ailes du vent.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Il mit les ténèbres pour sa demeure secrète comme sa tente autour de lui, des ténèbres d’eaux, d’épaisses nuées de l’air.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
De la splendeur qui était devant lui, ses nuées épaisses passaient, de la grêle et des charbons de feu.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Et l’Éternel tonna dans les cieux, et le Très-haut fit retentir sa voix, – de la grêle et des charbons de feu.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Et il tira ses flèches et dispersa [mes ennemis]; il lança des éclairs et les mit en déroute.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Alors les lits des eaux parurent, et les fondements du monde furent mis à découvert, quand tu les tanças, ô Éternel, par le souffle du vent de tes narines.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
D’en haut il étendit [sa main], il me prit, il me tira des grandes eaux;
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Il me délivra de mon puissant ennemi et de ceux qui me haïssaient; car ils étaient plus forts que moi.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Ils m’avaient surpris au jour de ma calamité, mais l’Éternel fut mon appui.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Et il me fit sortir au large, il me délivra, parce qu’il prenait son plaisir en moi.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
L’Éternel m’a récompensé selon ma justice, il m’a rendu selon la pureté de mes mains;
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Car j’ai gardé les voies de l’Éternel, et je ne me suis point méchamment détourné de mon Dieu.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Car toutes ses ordonnances ont été devant moi; et ses statuts, je ne les ai pas écartés de moi.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Et j’ai été parfait avec lui, et je me suis gardé de mon iniquité.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Et l’Éternel m’a rendu selon ma justice, selon la pureté de mes mains devant ses yeux.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Avec celui qui use de grâce, tu uses de grâce; avec l’homme parfait, tu te montres parfait;
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
Avec celui qui est pur, tu te montres pur; et avec le pervers, tu es roide.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Car toi tu sauveras le peuple affligé, et tu abaisseras les yeux hautains.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Car c’est toi qui fais luire ma lampe: l’Éternel, mon Dieu, fait resplendir mes ténèbres.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Car, par toi, je courrai au travers d’une troupe, et, par mon Dieu, je franchirai une muraille.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Quant à Dieu, sa voie est parfaite; la parole de l’Éternel est affinée; il est un bouclier à tous ceux qui se confient en lui.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Car qui est Dieu, hormis l’Éternel, et qui est un rocher, si ce n’est notre Dieu,
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Le Dieu qui me ceint de force et qui rend ma voie parfaite? –
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Qui rend mes pieds pareils à ceux des biches, et me fait tenir debout sur mes lieux élevés;
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
Qui enseigne mes mains à combattre, et mes bras bandent un arc d’airain.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Et tu m’as donné le bouclier de ton salut, et ta droite m’a soutenu, et ta débonnaireté m’a agrandi.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Tu as mis au large mes pas sous moi, et les chevilles de mes pieds n’ont pas chancelé.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
J’ai poursuivi mes ennemis, et je les ai atteints; et je ne m’en suis pas retourné que je ne les aie consumés.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Je les ai transpercés, et ils n’ont pu se relever; ils sont tombés sous mes pieds.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Et tu m’as ceint de force pour le combat; tu as courbé sous moi ceux qui s’élevaient contre moi.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Et tu as fait que mes ennemis m’ont tourné le dos; et ceux qui me haïssaient, je les ai détruits.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Ils criaient, et il n’y avait point de sauveur; [ils criaient] à l’Éternel, et il ne leur a pas répondu.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Et je les ai brisés menu comme la poussière devant le vent; je les ai jetés loin comme la boue des rues.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Tu m’as délivré des débats du peuple; tu m’as établi chef des nations; un peuple que je ne connaissais pas me servira.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Dès qu’ils ont entendu de leur oreille, ils m’ont obéi; les fils de l’étranger se sont soumis à moi en dissimulant.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Les fils de l’étranger ont dépéri, et ils sont sortis en tremblant de leurs lieux cachés.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
L’Éternel est vivant; et que mon Rocher soit béni! Et que le Dieu de mon salut soit exalté,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
Le Dieu qui m’a donné des vengeances, et qui m’a assujetti les peuples,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
Qui m’a délivré de mes ennemis! Même tu m’as élevé au-dessus de ceux qui s’élèvent contre moi, tu m’as délivré de l’homme violent.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
C’est pourquoi, Éternel! je te célébrerai parmi les nations, et je chanterai des cantiques à [la gloire de] ton nom.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
[C’est lui] qui a donné de grandes délivrances à son roi, et qui use de bonté envers son oint, envers David, et envers sa semence, à toujours.
