Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
To the chief Musician, [A Psalm] of David, the servant of the LORD, who spake unto the LORD the words of this song in the day [that] the LORD delivered him from the hand of all his enemies, and from the hand of Saul: And he said, I will love thee, O LORD, my strength.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
The LORD [is] my rock, and my fortress, and my deliverer; my God, my strength, in whom I will trust; my buckler, and the horn of my salvation, [and] my high tower.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
I will call upon the LORD, [who is worthy] to be praised: so shall I be saved from mine enemies.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
The sorrows of death compassed me, and the floods of ungodly men made me afraid.
The sorrows of hell compassed me about: the snares of death prevented me. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
In my distress I called upon the LORD, and cried unto my God: he heard my voice out of his temple, and my cry came before him, [even] into his ears.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Then the earth shook and trembled; the foundations also of the hills moved and were shaken, because he was wroth.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
There went up a smoke out of his nostrils, and fire out of his mouth devoured: coals were kindled by it.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
He bowed the heavens also, and came down: and darkness [was] under his feet.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
And he rode upon a cherub, and did fly: yea, he did fly upon the wings of the wind.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
He made darkness his secret place; his pavilion round about him [were] dark waters [and] thick clouds of the skies.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
At the brightness [that was] before him his thick clouds passed, hail [stones] and coals of fire.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
The LORD also thundered in the heavens, and the Highest gave his voice; hail [stones] and coals of fire.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Yea, he sent out his arrows, and scattered them; and he shot out lightnings, and discomfited them.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Then the channels of waters were seen, and the foundations of the world were discovered at thy rebuke, O LORD, at the blast of the breath of thy nostrils.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
He sent from above, he took me, he drew me out of many waters.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
He delivered me from my strong enemy, and from them which hated me: for they were too strong for me.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
They prevented me in the day of my calamity: but the LORD was my stay.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
He brought me forth also into a large place; he delivered me, because he delighted in me.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
The LORD rewarded me according to my righteousness; according to the cleanness of my hands hath he recompensed me.
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For I have kept the ways of the LORD, and have not wickedly departed from my God.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
For all his judgments [were] before me, and I did not put away his statutes from me.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
I was also upright before him, and I kept myself from mine iniquity.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Therefore hath the LORD recompensed me according to my righteousness, according to the cleanness of my hands in his eyesight.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
With the merciful thou wilt shew thyself merciful; with an upright man thou wilt shew thyself upright;
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
With the pure thou wilt shew thyself pure; and with the froward thou wilt shew thyself froward.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
For thou wilt save the afflicted people; but wilt bring down high looks.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
For thou wilt light my candle: the LORD my God will enlighten my darkness.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
For by thee I have run through a troop; and by my God have I leaped over a wall.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
[As for] God, his way [is] perfect: the word of the LORD is tried: he [is] a buckler to all those that trust in him.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
For who [is] God save the LORD? or who [is] a rock save our God?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
[It is] God that girdeth me with strength, and maketh my way perfect.
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
He maketh my feet like hinds’ [feet], and setteth me upon my high places.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
He teacheth my hands to war, so that a bow of steel is broken by mine arms.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Thou hast also given me the shield of thy salvation: and thy right hand hath holden me up, and thy gentleness hath made me great.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Thou hast enlarged my steps under me, that my feet did not slip.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
I have pursued mine enemies, and overtaken them: neither did I turn again till they were consumed.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
I have wounded them that they were not able to rise: they are fallen under my feet.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
For thou hast girded me with strength unto the battle: thou hast subdued under me those that rose up against me.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Thou hast also given me the necks of mine enemies; that I might destroy them that hate me.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
They cried, but [there was] none to save [them: even] unto the LORD, but he answered them not.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Then did I beat them small as the dust before the wind: I did cast them out as the dirt in the streets.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Thou hast delivered me from the strivings of the people; [and] thou hast made me the head of the heathen: a people [whom] I have not known shall serve me.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
As soon as they hear of me, they shall obey me: the strangers shall submit themselves unto me.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
The strangers shall fade away, and be afraid out of their close places.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
The LORD liveth; and blessed [be] my rock; and let the God of my salvation be exalted.
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
[It is] God that avengeth me, and subdueth the people under me.
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
He delivereth me from mine enemies: yea, thou liftest me up above those that rise up against me: thou hast delivered me from the violent man.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Therefore will I give thanks unto thee, O LORD, among the heathen, and sing praises unto thy name.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Great deliverance giveth he to his king; and sheweth mercy to his anointed, to David, and to his seed for evermore.
