Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
For the Chief Musician. A Psalm by David. LORD, you have searched me, and you know me.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
You know my sitting down and my rising up. You perceive my thoughts from afar.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
You search out my path and my lying down, and are acquainted with all my ways.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For there is not a word on my tongue, but behold, LORD, you know it altogether.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
You hem me in behind and before. You laid your hand on me.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
This knowledge is beyond me. It’s lofty. I can’t attain it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Where could I go from your Spirit? Or where could I flee from your presence?
If I ascend up into heaven, you are there. If I make my bed in Sheol, behold, you are there! (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I take the wings of the dawn, and settle in the uttermost parts of the sea,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
even there your hand will lead me, and your right hand will hold me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I say, “Surely the darkness will overwhelm me. The light around me will be night,”
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
even the darkness doesn’t hide from you, but the night shines as the day. The darkness is like light to you.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For you formed my inmost being. You knit me together in my mother’s womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will give thanks to you, for I am fearfully and wonderfully made. Your works are wonderful. My soul knows that very well.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My frame wasn’t hidden from you, when I was made in secret, woven together in the depths of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Your eyes saw my body. In your book they were all written, the days that were ordained for me, when as yet there were none of them.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
How precious to me are your thoughts, God! How vast is their sum!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
If I would count them, they are more in number than the sand. When I wake up, I am still with you.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
If only you, God, would kill the wicked. Get away from me, you bloodthirsty men!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
For they speak against you wickedly. Your enemies take your name in vain.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
LORD, don’t I hate those who hate you? Am I not grieved with those who rise up against you?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
I hate them with perfect hatred. They have become my enemies.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, God, and know my heart. Try me, and know my thoughts.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
See if there is any wicked way in me, and lead me in the everlasting way.
